Определение № 10622 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2026 г.

Производството по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна касационна жалба на О. И. Ч. от гр. София, срещу Определение № 26793 от 02.07.2026 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. дело 7965/2026 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № РИВ26-ТД26-717_003/18.06.2026г на кмета на район Изгрев, СО, обективиращо отказ да се образува административнонаказателно производство срещу Председателя и всеки член на Управителния съвет на Етажна собственост с адрес [населено място], [жк], [улица, №, бл.],, на осн чл. 57, ал.4 от ЗУЕС, вр. със ЗАНН. Релевират се доводи за неправилност на оспореното определение. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на О. И. Ч. срещу писмо изх. № РИВ26-ТД26-717_003 / 18.06.2026г на кмета на район Изгрев, СО, обективиращо отказ да се образува административнонаказателно производство срещу Председателя и всеки член на Управителния съвет на Етажна собственост с посочен по – горе адрес. За да постанови оспореното определение, съставът на АССГ е приел, че след като кметът на район „Изгрев“ е бил сезиран с искане за издаване на административнонаказателен акт по чл. 57, ал. 4 от ЗУЕС, то приложима в случая е изричната норма на чл. 57, ал. 6 от ЗУЕС, според която установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В този смисъл и доколкото кметът на СО, район „Изгрев“ не е бил сезиран с искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, то и отказът да се образува административнонаказателно производство не представлява административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания се осъществява по реда на ЗАНН, като постановените в това производство актове не притежават белезите на административни актове от вида на визираните в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от ЗУЕС, реда за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления е предвиден Закона за административните нарушения и наказания. Изложеното обосновава извода, че процедурата по налагане на наказание по реда на чл. 57 и сл. от ЗУЕС има административно наказателен характер, а не характер на производство по издаване на индивидуален административен акт и не може да бъде предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Следователно в случая липсва отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Липсата й обуславя недопустимост на търсената съдебна защита. Като е достигнал до такива правни изводи, Административен съд – София - град е постановил правилно определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 от АПК, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,