Решение № 609 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 536/2009 г.

Решение № 609 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 536/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от ищеца Е. П. Г., приподписана от адв. Ч., против въззивно решение № 576/21.11.2008 г., по гр. д. № 970/2008 г. по описа на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 280/22.7.2008 г. по гр. д. № 1560/2007 г. по описа на В. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. П. Г. от град В. Т. против Н. военен университет "В. Л." - град В. Т., иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.) за сумата 7481 лева - претенция за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски. С определение № 720/08.07.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по материалноправния въпрос за различия в тълкуването и прилагането от страна на съдилищата на едни и същи разпоредби от Закона за отбраната и въоръжените сили - отм., относно правото на отпуск и обезщетението за неползуван такъв. Представени са решение от 22.12.2004 г. по гр. д. № 802/2004 г. на В.; решение № 237/22.6.2005 г. по гр. д. № 62/2005 г. по описа на В. окръжен съд; решение № 28/28.12.2007 г. по к. гр. д. № 34/2007 г., постановено от ВТАС по реда на § 2, ал. 4, изречение второ от ПЗР на ГПК; решение № 1405/22.12.2004 г. по гр. д. № 800/2004 г. по описа на В. районен съд и решение от 08.8.2005 г. по гр. д. № 60/2005 г. на ВТОС. Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Първите три решения са по един и същи правен спор със страни ответника по касационната жалба в настоящото производство и Х. В. С. като е налице влязло в сила решение. Последните две решения също са по един и същи правен спор със страни ответника по касационната жалба в настоящото производство и И. З. А.. По този спор няма данни въззивното решение да е влязло в законна сила след като е подлежало на касационно обжалване, поради което то не следва да бъде взето предвид при отговора на въпроса по чл. 291 ГПК. В обжалваното решение е прието, че приложимата процесуална норма е чл. 199, ал. 3 ПКВС от 2001 г. (отм.), във връзка с чл. 163 от същия правилник, вр. чл. чл. 254, 255 и 233 ЗОВС (отм.). В представеното касационно решение № 28/28.12.2007 г. по гр. д. № 34/2007 г. по описа на ВТАС е прието, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е могъл да бъде задължен да ползва неползуван отпуск в период на предизвестие. Настоящият състав на Върховния касационен съд, IV г. о., намира за правилно обжалваното решение по въпроса за ползуването на отпуск в период на предизвестие. Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 3 от ПКВС (отм.) "В срока на предизвестието кадровият военнослужещ сдава длъжността и ползва платените отпуски по чл. 163". Визираната разпоредба не противоречи на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ЗОВС (отм.). Действително посочената правна норма предвижда осигуряване на платен служебен отпуск за обучение по ал. 1 от същата норма. Но липсва разпоредба, която да препятства ползуването на отпуск по чл. 254 от същия закон в периода на предизвестието. Поради това разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ЗОВС (отм.) не следва да се тълкува в смисъл, че в периода на предизвестието кадровите военнослужащи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. т. 2,3 и 4 от посочения закон могат да ползват само отпуска, предвиден в ал. 2 от същата разпоредба. Доколкото в закона липсват разпоредби уреждащи ползуването на натрупания по време на службата отпуск и предвид разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 26 ЗОВС (отм.), следва да се прилага разпоредбата на чл. 199, ал. 3 ПКВС от 2001 г. (отм.). По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че приложимата за случая правна норма е чл. 199, ал. 3 ПКВС от 2001 г. (отм.), във връзка с чл. чл. 254, 255 и 223 ЗОВС (отм.). Освен това съдът е стигнал до извод, че отпускът за посочените в исковата молба години е ползуван и е приложена разпоредбата на чл. 261 ЗОВС (отм.). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, подробно изложени в нея. Моли се за отмяна на въззивното решение е уважаване на предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касационния жалбоподател Е. П. Г., който депозира и писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът по касация - Н. военен университет "В. Л. " - В. Т., е депозирал писмено становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание и писмените защити на страните приема за установено следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е правилно. Решението е правилно и с оглед ангажираните по спора доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета от районния съд. От последната се установява, че по изплащателната ведомост за месеците февруари, март, април, май, юни и юли 2005 г. касационният жалбоподател е бил в платен отпуск като е спазена разпоредбата на чл. 261 ЗОВС (отм.), а плащането е ставало по сметка. Ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се стигне до извод, който да обори доказателствената сила на визираните в заключението констатации. Поради това настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че ищецът е ползувал полагаемия му се платен отпуск за годините периода 2003-2005 г., за който е получил полагащото му се възнаграждение на основание чл. 261 ЗОВС (отм.) и поради което правилно въззивната инстанция е оставила в сила решението на районния съд, с което претенцията му за обезщетение за неползуван отпуск е отхвърлена като неоснователна. Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.