Определение № 60468 от 23.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 749/2021 г.

ВКСI търговско отделение23.12.2021 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

Отменя определение № 341 от 15.10.2020г. по в.гр.д.№ 353/2020г. на ОС Ямбол, постановено по реда на чл.248 ГПК в частта, с която И. Щ. И. е осъден да заплати на ЗД”Бул инс” разноски за въззивното производство над сумата 918лв., вместо което: Оставя без уважение молбата на „Бул Инс”АД за изменение на въззивното решение по в.гр.д.№ 353/2020г. на ОС Ямбол и присъждане на разноски на застрахователното дружество за въззивното производство над сумата 918лв. Отменя същото определение в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. С. Ч. - пълномощник на ищеца И. Щ. И. за изменение на въззивното решение в частта за разноските и присъждане на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвокатско възнаграждение за разликата над 149.40лв. до 335лв., вместо което: Осъжда ЗД”Бул Инс”АД да заплати на адв. С. Ч. на основание чл.38,ал.2 ЗА още 185.60лв. разноски за въззивното производство. Оставя без уважение частната жалба в останалата част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на пълномощника на ищеца И. Щ. И. и на ищеца И. Щ. И. срещу определение № 341 от 15.10.2020г. по в.гр.д.№ 353/2020г. на ОС Ямбол, с което в производството по реда на чл.248 ГПК, инициирано от двете насрещни страни по спора е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, дължими за въззивното производство като ответното застрахователно дружество ЗД”Бул Инс”АД е осъдено да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца адв.Ч. сумата 149.40лв., а ищецът е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс”АД сумата 943.50лв. В частната жалба се твърди, че разноските не са правилно изчислени, тъй като дължимото от застрахователя възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца с оглед изхода на въззивното производство е в размер на 402лв. Твърди се, че дължимите от ищеца на ЗД”Бул Инс” разноски за въззивното производство са в размер на 755лв., вместо присъдените 943лв. Отговор на частната жалба от ЗД”Бул инс”АД не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 60688 от 14.12.2021г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на решението по в.гр.д.№ 353/20202г. на ОС Ямбол, поради което са налице предпоставките за произнасяне по настоящата жалба. Частната жалба е частично основателна: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни: ищецът е обжалвал отхвърлянето на иска за разликата над 1 500лв. до претендираната сума от 10 000лв. Ответникът е обжалвал уважаването на иска за сумата 1 500лв. С въззивното решение първоинстанционният акт е потвърден - т.е. не са уважени и жалбите на двете страни. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение в Определение № 60334 от 20.09.2021г. по ч.т.д № 1827/2021г. на ІІ т.о. на ВКС - Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл.78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./. В конкретния случай, при доказани разноски на ответника за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 080лв. за защита по жалбата на ищеца, чийто материален интерес е 8 500лв. и резултат - потвърждаване отхвърлянето на иска за сумата 8 500лв., дължимите разноски на ответника, съобразно правилото на 78,ал.3 ГПК, са 918лв. Неправилно въззивният съд е включил при изчисляването на размера на сторените разноски и платената държавна такса от 30лв. Неоснователен е доводът в частната жалба, че върху адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника адв.Д. не следва да се начислява ДДС. Адвокат Г. Д. от АК Ямбол, осъществил адвокатската защита, е преупълномощен от адв.М. Г., който е регистриран по ДДС и комуто ответникът е заплатил адвокатското възнаграждение видно от представения договор от 05.10.2020г. Осъществената от адвокат Ч. безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се дължи само за осъществената защита и процесуално представителство по въззивната жалба на ответника с материален интерес 1 500лв. Възнаграждението, определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно този релевантен в случая материален интерес е 335лв. Тези изводи обуславят частична отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски, съобразно изложеното по-горе. По тези съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

Цитирани разпоредби

5