Определение № 7794 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 787/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Плевен, чрез адв. Киркова, за изменение на решение №1964/19.02.2026 година по адм.д. № 787/2026 година по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта на разноските. Твърди, че с решението съдът е уважил възражението за прекомерност направено от РУО, като е намалил размера на адвокатското възнаграждение на дружеството от 136 470,39 евро на 90 000 евро. Като се позовава на практика на ВАС, твърди, че в хипотеза на бланкетно възражение, съдът не следва да намалява размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излага съображения за фактическа и правна сложност на спора, както и за обема на работата на адвоката. По изложени в искането съображения претендира присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение. Ръководителят на управляващия орган на Програма „Околна среда 2021-2027 година“, чрез правоспособен юрист Димитров, оспорва искането като неоснователно. При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съставът на ВАС приема, че същото е подадено в срока по чл.176а, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Разгледано по същество, искането е неоснователно, при следните изводи от правна страна: С решение №1964/19.02.2026 година по адм.д. № 787/2026 година Върховният административен съд е оставил в сила решение №3333/03.11.2025 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. № 764/2025 година; оставил е в сила определение №3654/03.12.2025 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. № 764/2025 година и е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК 824106518, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 25, сумата 90 000 евро, разноски за касационна инстанция. В частта за разноските, съставът на ВАС е приел, че с определение №3654/03.12.2025 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. № 764/2025 година, АС гр. Плевен е отхвърлил искането на РУО на ПОС за изменение на решение №3333/03.11.2025 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. № 764/2025 година в частта за разноските. За да постанови този правен резултат, съдът се е позовал на Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., както и на Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г., като е приел, че решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, но това не е пречка посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, без същите да са обвързващи за съда. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да бъде справедливо и обосновано, съдът, освен от предвидените минимални размери на възнаграждения, определени в Наредбата като ориентир, се е ръководел и от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност, като е направил преценка и на фактическата и правна сложност на делото. Съставът на ВАС е обосновал тези изводи на АС гр. Плевен за правилни и в съответствие с правилното приложение на закона по изложените в определението съображения, които е приел за пълни и задълбочени. Съставът на ВАС е анализирал, че всички факти и изводи от правна страна сочат на извод за липса на необосновано и неразумно висок размер на адвокатско възнаграждение за първа инстанция, предвид проявената процесуална активност при водене на делото от адвоката, материален интерес на същото, инициираното производство по искане за спиране изпълнението на оспорения акт, по повод на което е положен допълнителен труд от адвоката, макар и това искане да е оставено без уважение от решаващия съд, сложността на спора от фактическа и правна страна, както и факта, че претендираните и присъдени разноски не са и в рамките на минималния размер, предвиден в Наредбата, а под минималния праг на Наредбата. Предвид изхода на спора пред касационна инстанция, съставът на ВАС е мотивирал в решението си, че на ВиК гр. Плевен се дължат разноски за касационна инстанция. Същите възлизат на 266 912,88 лева за адвокатско възнаграждение, фактура на л. 90 по делото и документ за банков превод на л.91 по делото, въз основа на пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л. 87. Евровата равностойност на сумата е 136 470,39 евро. Тъй като стойността на адвокатския хонорар е оспорена като прекомерна и пред касационната инстанция, последната възприемайки като обективни, справедливи и правилни мотивите на АС гр. Плевен за фактическата и правна сложност на спора, процесуалната активност на процесуалния представител на дружеството и практиката на СЕС по изписаните по-горе дела (без да ги повтаря отново) е приел, че справедливият и обоснован по критериите на закона размер на адвокатско възнаграждение за касационна инстанция възлиза на 90 000 евро. Мотивирал е това редуциране на сумата с факта, че обемът на процесуалните действие извършени от адвоката на първа и касационна инстанция е различен; делото се изяснява от фактическа страна на първа инстанция и процесуалната активност на адвоката на касационна инстанция в случая е само по правото. По възражението в искането на ВиК ЕООД гр. Плевен направено по реда на чл. 176а, ал.1 АПК, касационният състав на ВАС приема същото за неоснователно: Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Настоящата инстанция в решението си е направила преценка, че според приложението на цитираната норма, дължимите се в случая от РУО разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, възлизат на 90 000 евро, с оглед характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 година. При приложение на Решение на СЕС по дело № С- 438/22 от 25.01.2024 г. съставът на ВАС приема, че в случая трудът на адвоката за касационна инстанция е бил надценен за сумата над 90 000 евро. Адв. Стамболиева е подала отговор на касационната жалба с кратки възражения по касационните основания. В единственото съдебно заседание на 09.02.2026 година адв. Киркова е направила кратко изявление за неоснователност на касационната жалба. По възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното за касационна инстанция адвокатско възнаграждение от 136 470,39 евро, съставът на ВАС е съобразил, че така договореното и платено възнаграждение в по-големия си обем съответства на фактическата и правна сложност на спора, но предвид обема на труда на адвоката на касационна инстанция, който е значително по-малък от този на първа такава, размерът на възнаграждението неоснователно е надценен за сумата над 90 000 евро. Воден от гореизложеното, и като съобрази фактическата и правна сложност на спора, и процесуалната активност на адвоката на искателя, съставът на ВАС не намира основание за изменение на решението си в частта за разноските. Присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано, при съобразяване с решението на СЕС по дело С- 438/2022 г., за което съдът е изложил мотиви. Воден от гореизложеното, съставът на ВАС