Определение № 820 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 169/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Симеонов и и Т. Симеонов, жив в гр. София, приподписана от адвокат, против определение №9308/30.10.2023 г. по адм.дело №3634/2023 г. на Административен съд – София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане исковата им молба с характер на жалба срещу писмо изх. № 02 - 6500/5346 от 09.07.2018 г. на заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и е прекратено производството по делото. Частните жалбоподатели поддържат в частната жалба, че определението е неправилно, искат отмяната му. Ответникът по частна жалба - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на определението в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл.230, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното определение АС е установил, че жалбоподателите, чрез адвокат са направили искане до ДФЗ за предоставяне на информация, относно неизплатени им субсидии от Фонда за отглеждане на животни и за обработваема земя, както и какви субсидии са изплащани на Л. Симеонова след смъртта на баща им. С писмо изх. № 02-6500/5346 от 09.07.2018 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ тази информация им е отказана. Съдът е приел, че жалбоподателите са уведомени за процесното писмо на заместник - изпълнителен директор на ДФЗ на 11.07.2018 г. чрез надлежно упълномощения адвокат и лично, а исковата молба, с характер на жалба е подадена в Софийски районен съд на 31.01.2023 г. АССГ е приел, че 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК на административните актове, какъвто се явява процесното писмо, е изтекъл на 25.07.2018 г. Подадената искова молба, с характер на жалба се явява просрочена, като подадена извън преклузивния срок. Определението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото е определена датата на връчване на писмото на надлежно упълномощения адвокат. Без значение за изчисляването на срока за обжалване е дали и кога адвокатътът е уведомил двамата частни жалбоподатели, чиято версия за липса на уведомяване в частната жалба се различава от посоченото в първоначалната "искова молба". АС е изчислил сроковете за обжалване при правилно приложение на цитираните норми от АПК. Поради изложеното, съдът правилно е приел, че 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК на административните актове, какъвто се явява процесното писмо е изтекъл на 25.07.2018 г. и "исковата молба" с характер на жалба е просрочена. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 АПК Върховният административен съд, пето отделение