Определение № 10037 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. от град София против Определение № 3824 от 11.04. 2024 г. по административно дело № 3570/ 2024 г. на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу Мълчалив отказ на Президента на Република България да се произнесе по молба с вх. № 94-00-768/ 10.05. 2021 г. От жалбата могат да се извлекат твърдения за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се задължи Президента да отговори на подаденото до него писмо. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на лицето срещу Мълчалив отказ на Президента на Република България да се произнесе по Молба с вх. № 94-00-768/ 10.05. 2021 г. С обжалваното в настоящото производство определение, АССГ е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел същата за недопустима, тъй като актовете на президентът на Република България са изключени от съдебен контрол на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 АПК. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Пред административният съд е оспорен акт, чието издаване е от правомощията на президента на Република България, за които актове разпоредбите на АПК не се прилагат. Общата клауза на чл. 120, ал. 2 от КРБ предвижда изключение от принципа за обжалваемост на административните актове, когато със закон е изключено съдебното им оспорване. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете на Народното събрание и на Президента на Републиката. Съответно не се съдържа възможност за оспорване на акта на Президента, приет в изпълнение на неговите правомощия. Президентът не е орган на изпълнителната власт и съответно не издава административни актове, нито извършва административна дейност, което е в правомощията на административните органи, които са от изпълнителната власт. Следователно, актовете на Президента, които по силата на закон не са приравнени на административни актове, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие. При положение, че актовете на Президента са изрично изключени от предмета на регулиране на АПК, процесуалната възможност по чл. 145 и сл. от АПК не намира приложение в настоящия казус. В разглеждания случай, по аргумент на чл. 2, ал. 2, т. 1 от АПК, оспорването на мълчаливия отказ е недопустимо. Поради това административният съд правилно е прекратил производството по делото. Предвид на изложеното, определението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - състав на Трето отделение