Решение № 7520 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), приподписана от гл.юрк. Екимова, против Решение № 2425 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2374/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322004739-091-001/05.05.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, в частта му потвърдена и изменена с Решение № 139/31.07.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП и данъчната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба са изложени доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че след като съдът е приел за безспорно установено, че О. А. е извършвал дейност по занятие, която няма инцидентен характер и попада в обхвата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, приел е че са на лице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, поради което и същият принципно дължи заплащане на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, данък добавена стойност и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), неправилно е отменил частично РА. Настоява, че необосновано спрямо доказателствата по делото и в нарушение на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съставът на първоинстанционния съд е кредитирал заключението по допуснатата ССчЕ, което е оспорено от процесуални представител на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, като не е съобразил че експертните изводи противоречат на събраните по делото доказателства. По същество подробно изложените аргументи в касационната жалба са в насока оспорване експертните изводи на вещото лице, както и се поддържа, че по делото са събрани необходимите първични счетоводни документи, въз основа на които са изградени изводите на ревизиращия екип. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира отмяна на съдебното решение в оспорената му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и в тази му част. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, изчислено съобразно редакцията на чл. 161, ал. 3 от ДОПК в сила към датата на образуване на административното дело. Ответникът по касационната жалба – О. А. Х., действащи и като ЕТ „Огито – О. Х.“, не взема становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, в частта му неблагоприятна за нея, е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е била законосъобразността на РА № Р-03000322004739-091-001/05.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта му потвърдена и изменена с Решение № 139/31.07.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който спрямо О. Х. са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по ЗДДФЛ в размер общо на 7 515 лева и лихви в размер общо на 1 868 лева за данъчни периоди от 2018 г. до 2021 г., за ДДС по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 60 255,75 лева и лихви в размер общо на 19 148,27 лева за конкретно индивидуализирани данъчни периоди, за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер общо на 10 269,80 лева, ведно с лихви за забава в размер общо на 2 910,31 лева за периода 2018 г. – 2021 г., за вноски за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващо се лице в размер общо на 3 469,53 лева и лихви за забава в размер общо на 983,22 лева за периода 2018 г. – 2021 г. и за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице в размер общо на 568,04 лева и лихви за забава в размер на 1 583,94 лева. Производство е било за втори път за разглеждане пред първата съдебна инстанция след като с Решение № 9169 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7274/2025 г. по описа на ВАС, е отменено Решение №5166/13.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2063/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, и делото е върнато за ново разглеждане. В изпълнение на дадените му указания съставът на Административен съд – Варна е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената от закона форма при спазване на процесуалните изисквания. Посочил е, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис. След което е пристъпил към изграждане на изводите си относно материалната законосъобразност на обжалвания РА. Подробно е описал предприетите в хода на ревизията процесуални действия, събраните доказателства, фактическите установявания и изведените правни изводи от органите на приходната администрация; възпроизвел е и съдържанието на приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ и дадените обяснения от вещото лице при разпита му в съдебно заседание от 16.04.2025 г.; и въз основа на преценка на така изложения доказателствен материал е изградил следните си изводи. От фактическа страна съставът на първостепенния съд е приел, че по делото е безспорно установено наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, дали основание на ревизиращи екип да преминат към провеждане на ревизията по особения ред, дефиниран в чл. 122 и сл. от ДОПК. Този извод е сторен въз основа на доказателствата, получени от „Еконт Експрес“ ООД, „MonyeGram International“, „Изипей“ АД и др., в съвкупната им преценка с дадените експертни изводи по допуснатата ССчЕ, въз основа на които е прието че жалбоподателят е извършвал продължително във времето продажби на стоки (златни накити и бижута) по интернет с цел получаване на регулярен доход, което е дефинирано като дейност по занятие като търговец по смисъла на ТЗ. Предвид вида и характера на извършваните от ревизираното лице сделки съдът е споделил изводите на органите по приходите, че реализираните от лицето доходи са такива от търговска дейност по занятие /чл. 1 от Търговския закон/ и подлежат на облагане на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, като дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че лицето е подало годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди 2018 г. г. и до 2021 г., но е декларирало доходи в по-нисък размер, респ. че не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за останалите процесни периоди и не е декларирало доходи. От друга страна не е възприел изводите на органите по приходите относно размерите на установените доходи от дейността, респ. формираните данъчни основи и размера на вменените задължения по ЗДДФЛ, кредитирайки изцяло заключението на вещото лице при следните мотиви - данните за изпратените пратки и изплатените на жалбоподателя суми са представени по електронен път от доставчиците на куриерски услуги и от системите за бързи преводи и подписани с квалифициран електронен подпис /“Еконт експрес“ ЕООД, „Изипей“ АД, „В. Ексчейндж“ и др./; от третите лица са предоставени таблици, съдържащи съответна информация за номер на товарителница, дата на подаване, от офис, подател-фирма, име, адрес на подател, телефон, вид и описание на пратката, до кой офис се изпраща, получател-фирма, име, адрес, телефон, услуга, стойност на услугата, цена на услугата, цена от системата, страна платец, данни за изплащане на наложени платежи и/или парични преводи, време на изплащане, офис на изплащане, клиент, служител доставил пратката, от които релевантни са тези касаещи именно О. Х. в лично качество; наред с това са изпратени и изображения/снимки на РКО, разписки за парични преводи, електронни изявления и прочие доказатлства, които съдържат саморъчно вписани трите имена на жалбоподателя и положен от него подпис, и са приети като преки доказателства за осъществените от Х. продажби. Въз основа на тези именно документи е споделен подходът на вещото лице, което въз основа на анализ на тези таблици, в съвкупност с данните за куриерски пратки и получени суми, за които има приложени изявления и други документи, качени на ел. носител, и данните за вида на продадените стоки (ревизиращите са обложили дейността по продажба на златни бижута и накити), е изчислило размера на реализираните от тази именно дейност приходи, съответно съпътстващите им разходи. Изрично е възприето и че разликата между установените от вещото лице получени парични преводи и наложени платежи с установените от органите по приходи е от 2018 г. и в 2021 г., т.к. в 2018 г. има данни в справката, но няма представени първични документи, като РКО за изплатени суми, а за 2021 г. са налични и допълнително представени такива, които не са включени в справката; останалите разлики се дължат на елиминиране на суми, получени от трети лица, и на суми, които не са свързани с доставката на златни накити и бижута, следвайки подходът на органите по приходите. На основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е приложена данъчната ставка върху данъчна основа, формирана и след приспадане на дължимите здравно осигурителни вноски, при което е възприета законосъобразността на РА в тази му част както следва: допълнително задължение за данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 1 945,53 лева и лихви за забава в размер на 801,91 лева; задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 559,20 лева и лихви за забава в размер на 165,16 лева; задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 236,54 лева и лихви за забава в размер на 237,62 лева и допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1 845,83 лева и лихви за забава в размер на 167,54 лева. В останалата му час относно вменените задължения по ЗДДФЛ РА като незаконосъобразен е отменен. Въз основа на така събраните доказателства и доказателствени средства и установените въз основа на тях факти и обстоятелствата съдът е установили наличие на основания за задължителна регистрация на лицето по реда на ЗДДС, но за периода след 30.08.2018 г. до 31.10.2019 г. и след 29.02.2020 г., респ. за дължимост на данък добавена стойност в посочените от вещото лице размери. До пълния размер на установените с РА задължения по ЗДДС същият е отменен като незаконосъобразен. Най-сетне е възприет за материално законосъобразен и изводът на приходната администрация за дължимост на ЗОВ в качеството на самоосигуряващо се лице, но отново в размерите, посочени в заключението на вещото лице. В останалата му част РА е отменен. Така постановеното решение в оспорената му пред касационната негова част е валидно, допустимо и правилно при следните мотиви: Всъщност предвид влязлата в сила част на Решение № 2425 от 25.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2374/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, следва да се приеме, че през ревизираните периоди О. Х., лично в качеството си на физическо лице, е доставяло стоки до клиенти чрез куриерски фирми, за което е получавал съответно заплащане, било то чрез наложен платеж или парични преводи, т.е. осъществявал е дейност търговска по смисъла на ТЗ, приходите от която не са били декларирани в пълните им размери, респ. не е подавана декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е водена дължимата счетоводна отчетност, поради което са налице хипотезите на чл. 122, ал.1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, поради което и принципно се дължат съответните данъци и ЗОВ. Спорът пренесен пред касационната инстанция е единствено и само относно размера на така реализираните приходи, формиращи данъчна основа за облагане с данък по чл. 40, ал. 2 от ЗДДФЛ, съответно облагаем оборот и данъчна основа за нуждите на ЗДДС, респ. осигурителен доход, и произтичащите от това размери на дължимите данъци и ЗОВ. Изложените в касационната жалба оплаквания, насочени към сторената преценка на доказателствения материал от състава на Административен съд – Варна при разрешаването на така очертания предмет на спора, не могат да бъдат споделени. На първо място не отговаря на фактите по делото, че първата съдебна инстанция не е изложила аргументи, защо кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ. Съображенията на състава на Административен съд – Варна се изложиха в обобщен вид по-горе в това изложение, а и следват доказателствата по делото и трайно установената съдебна практика по аналогични казуси. Както се посочи фактическите констатации в ревизионния акт са направени въз основа на получените данни от трети лица, както в табличния им обобщен вид, така и в съвкупната им преценка със снимки на първични счетоводни документи и електронни изявления, приложени на технически носител, респ. представени по делото, като аналогично фактическите изводи на състава на съда са изградени въз основа на същия този доказателствен материал и приложените по делото първични счетоводни документи. Аналогично на многобройните дела, образувани пред съдилищата по аналогични казуси, главният спорен въпрос по делото не е дали представените от третите лица документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а дали представянето на частен удостоверителен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, е достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА. От въпросните документи, които безспорно нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена в табличен вид информация, съставена от трета неучастваща в спора страна, не може да се достигне до фактическите, а оттам и до правните изводи, така както са направени от приходните органи, до какъвто и извод е достигнал първостепенният съд. От значение за установяване получаването на приходи и обемът на извършваната дейност са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител. Не може да се приеме тезата, че данните, съдържащи се в тях, не са били оспорени от О. Х. – в крайна сметка данъчно-задълженото лице последователно е оспорвало вменените му публични задължения. В случая както вещото лице, така и съдът, споделяйки експертните му изводи, са се съобразили изцяло с наличните по делото първични документи и то онази част от тях, които касаят единствено и само дейността на ревизирания субект в личното му качество по повод продажбите на златни накити и бижута (в крайна сметка именно резултатът от тази му дейност е приет от самите ревизиращи като обект на облагане). Аргументите, изложени в касационната жалба са свързани изключително с оспорване експертните изводи на вещото лице, което макар и формално да е заявено още при приемането му, не е поискано назначаване на експертиза за проверка на дадените чисто експертни изводи. При това положение касационната инстанция споделя аргументите, изложени от първоинстанционния съд в насока кредитиране заключението на вещото лице, което е изготвено при съобразяване изложените по-горе принципни постановки в релевантната съдебна практика, така както е обяснено и при неговото приемане. Предвид изложените съображения в тяхната съвкупност настоящият касационен съдебен състав приема, че решението в оспорената му част е правилно и като нестрадащо от релевираните касационни пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора, а от ответника по касация такава претенция не е заявена, поради което и съдът не дължи произнасяне. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,