Определение № 719 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8401/2025 г.

Образувано е по искане на заместник – кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/ на Община Бургас, чрез гл. юрк. З. Райнова като процесуален представител, за отмяна на влязлото в сила решение № 5489 от 16.06.2025 г. по адм. дело № 935/2025 г. на Административен съд – Бургас. Искането е с правно основание по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК и съдържа твърдения за наличие на писмени доказателства, с които се установяват обстоятелства от съществено значение за спора по делото, които страната е била възпрепятствана да представи при решаването му в резултат на процесуалните действия на съда, който неоснователно е отхвърлил надлежно предявено доказателствено искане. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Бургас. Ответникът – „ДИ-М-Груп“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. Драгнев, в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди фактите по спора, приема искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Предмет на особеното извънинстанционно производство са тези влезли в сила съдебни решения, с които се разрешава със сила на пресъдено нещо спор между страните по делото. В случая се иска отмяна на решение, постановено в производство по чл. 294 и сл. АПК, с което по жалба на „ДИ-М-Груп“ ЕООД, са отменени действията по премахване на преместваем обект, извършени на 17.05.2025 г. от органа по изпълнението на заповед № 1488/16.05.2025 г., издадена от заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /“СИРР“/ на община Бургас. В това производство съдът е осъществил контрол върху действията на заместник-кмета по „СИРР“ на община Бургас за принудително изпълнение на заповед за премахване на преместваем обект, която е с предварително изпълнение съгласно чл.217, ал.1, т.11 ЗУТ. Решението на административния съд, постановено по жалба срещу действията на органа по изпълнението не представлява влязъл в сила съдебен акт, с който по същество се разрешава административноправен или материалноправен спор. Неговите правни последици са различни от тези, установени със съдебното решение, постановено в процеса по оспорване на административен акт или в исково производство, предвидено в АПК. Решението не може да се приравни по правни последици и на влязло в сила решение, с което се уважава или отхвърля иск по чл. 292 АПК, когато съдът разрешава спорът относно наличието или липсата на задължението - предмет на изпълнението. Решението по чл. 298 АПК, с което административният съд се е произнесъл единствено по законосъобразността на действията на административен орган в качеството му на орган по изпълнението, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. АПК. В подкрепа на изложеното и е приетото в ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, според т. 3 от което, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна. Прието е, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо, тъй като производството по чл.435 –чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. От изложеното следва, че спорът по законосъобразността на действията на органа по изпълнение, който е решен със съдебния акт, чиято отмяна се иска, е различен от спора за наличието на изпълняемото право и решението по този спор не се ползва със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са определение № 7831/28.06.2016 г. по адм. д. № 13908/2015 г. на ВАС, ІІ отделение и определение № 4314/02.04.2021 г. по адм. д. №11258/2020 г. на ВАС, ІІІ отделение. Предвид горните съображения, искането за отмяна е недопустимо, поради което следва да се остави без разглеждане. Това налага отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество и прекратяване на настоящото производство. При този изход и претенцията на ответника, съдът присъжда в негова полза разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 1250,00лв., равняващи се на 639,11 евро, платими от община Бургас. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение