Решение № 349 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. С. К. против решение № 6173 от 08.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1850/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Камено не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на И. С. К. против заповед № ДК-02-1/24.09.2024 г. на кмета на Община Камено, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Масивна стопанска постройка“, разположена в УПИ [заличен текст] по плана на [населено място], община Камено, собственост на жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесният строеж е издаден без строителни книжа в периода 2009-2015 г., поради което прави извод, че същият не е търпим и стига до заключение за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл.225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кмета на общината, предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство без разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Касатора е уведомен за извършената проверка, а доказателства за законността на строежа не са представени. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Със съставения констативен акт и приложените скици е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Констативният акт има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа, като доказателства, които да опровергават фактите, установени в акта не са ангажирани. По делото не е спорно, че И. С. К. е извършител на строежа. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка с обща площ от 228 кв.м. представляват „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено разрешение за строеж. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че процесната сграда попада в собственото на касатора УПИ [заличен текст] по плана на [населено място], община Камено с предвиждане за жилищно строителство и гараж за селскостопанска техника, съгласно одобрено изменение на ПУП-ПРЗ с решение № 48-3/30.07.2015 г. на Общински съвет Камено. Този факт обаче не обосновава извод за законността на строежа, след като същият е построен без разрешение за строеж. Законосъобразен е и изводът на Административен съд гр. Бургас, че с оглед времето на извършване, което не се оспорва от касатора, процесният строеж, не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Неоснователен е доводът на касатора, че процесният строеж „Масивна стопанска постройка“ не е индивидуализиран по местоположение и размери, като сочи, че са налице две отделни конструкции – постройка и навес, неправилно подведени като общ строеж. Обосновано и въз основа на доказателствата по делото, включително заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че описаната в заповедта масивна стопанска постройка с размери 12,45м. Х 18,30 м. към западната фасада, на която е изграден навес без оградни стени върху носещи стоманени колони от запад, с метална покривна конструкция, която лежи върху западната стена на процесната постройка и носещите колони с площ 228 кв.м., наредени за премахване, е индивидуализирана. Навесът подробно е описан в заповедта, като продължение на постройката към западната й фасада и не е нито самостоятелен строеж, нито преместваем обект. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С определение № 8582 от 04.11.2024 г. съдът конституира страните по делото, разпределя и указва доказателствената им тежест, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,