Определение № 195 от 22.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1921/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], против определение № 194/22.05.2024 г. по в.т.д. № 411/2023 г. по описа на Апелативен съд – П., с което е изменено постановеното по делото решение № 420/01.12.2023 г. в частта за разноските, като присъденото в полза на адв. Р. М. - процесуален представител на ищците, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ във въззивното производство е увеличено на 17 568 лева с ДДС. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Аргументира се подробно тезата, че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА може да бъде определено и под размера по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които могат да служат само за ориентир. Изтъква се, че тези доводи на страната не са разгледани от апелативния съд. Добавя се, че дори тези аргументи да не бъдат приети, размерът на дължимия адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата в редакцията й към датата на сключване на договора, т.е. преди изменението с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. Претендира се присъждане на разноски в настоящото частно производство, включително и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна оспорва частната жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С решение № 420/01.12.2023 г. по в.т.д. № 411/2023 г. по описа на Апелативен съд – П., след частични потвърждаване и отмяна на решение № 17/13.04.2023 г. по т.д. № 96/2021 г. на Окръжен съд – Кърджали, са уважени предявените от Ю. М. А. и ШЕРИФЕ А. А. против “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от по 90 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря им Джемиле Ю. А., настъпила в резултат на ПТП на 29.05.2021 г. на път в [населено място], [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]в района на около 50 метра след дом № 131, причинено от Р. Л. П. като водач на лек автомобил “Мерцедес Ц 180” с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за горницата над тази сума до претендираните от по 150 000 лева за всеки от тях. Присъдени са разноски по делото, включително в полза на адв. Р. М. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната на всеки от ищците безплатна правна помощ за защита срещу жалбата на застрахователя в размер от по 5 450 лева, т.е. общо 10 900 лева. Сезиран с молба на процесуалния представител на ищците по чл.248, ал. 1 ГПК, с обжалваното определение апелативният съд е изменил постановеното въззивно решение в частта му за разноските, като е присъдил на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в общ размер на 17 568 лева с ДДС (т.е. от по 8 784 лева с ДДС за осъществената правна помощ на всеки от ищците срещу жалбата на застрахователя). Приел е, че този размер съответства както на материалния интерес във въззивното производство по жалбата на застрахователя – общо 225 000 лева, така и на сложната фактическа обстановка по спора (от една страна, в жалбата са релевирани множество възражения по механизма на настъпване на ПТП и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, а от друга – възражения относно фактите, относими към определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение), обусловила и правната сложност на спора, която не може да се определи като ниска. При това положение е намерил, че не са налице основания в конкретния случай да не бъде съобразен предвиденият минимум по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, в какъвто смисъл са наведени възражения в отговора на ответника. Отбелязал е, че върху адвокатското възнаграждение на адв. Р. М. не е начислен дължимият ДДС. По тези мотиви апелативният съд е изменил решението в частта за разноските, като на адвоката на ищците за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство за защита срещу жалбата на застрахователя е присъдено възнаграждение от общо 17 568 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е частично основателна. Подадената пред апелативния съд от ищцовата страна молба по чл.248, ал. 1 ГПК е в срок и е процесуално допустима. Доводите на ответника и настоящ частен жалбоподател за присъждане на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците за оказаната безплатна правна помощ пред въззивната инстанция следва да бъдат споделени. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е горецитираната наредба, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Размерите на адвокатските хонорари, посочени в наредбата, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждението на процесуалния представител на страната. Същите, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о.). Настоящият състав намира, че в разглеждания случай адвокатското възнаграждение от по 5 450 лева или общо 10 900 лева, определено с въззивното решение в полза на процесуалния представител на ищците за защита срещу въззивната жалба на застрахователя, е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, обжалваемия интерес, липсата на нови доказателства, с извършените от адвоката действия – депозиране на отговор на въззивната жалба, без явяване в проведеното открито съдебно заседание (в същото процесуалното представителство е осъществено от друг адвокат), както и с оглед изхода на спора. Макар че в случая адвокатът е осъществил процесуално представителство на ищците по една жалба, като извършените от него процесуални действия са идентични по характер и обем за двамата, това не може да бъде взето предвид от настоящия състав поради липса на искане от застрахователя по чл.248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта на присъдените в негова тежест разноски от по 5 450 лева. Предвид данните за регистрация на адвоката по ЗДДС, върху така определеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците следва да бъде начислен дължимият данък върху добавената стойност и същото възлиза общо на 13 080 лева с ДДС. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е изменено въззивното решение относно разноските за присъдено в полза на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците за защита по жалбата на застрахователя за горницата над 13 080 лева с ДДС до 17 568 лева с ДДС, като молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в тази част се отхвърли. В останалата част определението на апелативния съд следва да бъде потвърдено. Разноски в производството по частната жалба, насочена против съдебния акт по чл. 248 ГПК, не са дължими на страните. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,