Определение № 486 от 13.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 969/2025 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с разпореждане № 3924 от 28.10.2025 г. административният ръководител на Районен съд - гр. Бургас е констатирал, че поради отвод на всички съдии не е възможно да се сформира състав, който да разгледа образуваното НЧХД № 3561/2025 г. Същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, на който да бъде възложено разглеждането и решаването му. Настоящият състав, като обсъди данните по делото, установи следното: Наказателното производство е образувано по тъжба на М. П. П. срещу Д. Т. Д. с оглед на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК. С присъда № 107 от 14.06.2024 г. по НЧХД № 4564/2022 г. подс. Д. е признат за виновен по възведеното обвинение, като му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лева и обществено порицание. По жалба на подсъдимия и с решение № 321 от 19.12.2024 г. по ВНЧХД № 1055/2024 г. състав на Бургаския окръжен съд е отменил присъдата и е върнал делото за повторното му разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Пред районният съд в гр. Бургас е било образувано НЧХД № 5238/2024 г. С определение № 779/26.03.2025 г. съдът е постановил прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24, ал. 1 вр. ал. 1, т. 1 НПК. По жалба на подсъдимия и с определение № 1107 от 03.10.2025 г., постановено по ВНЧХД № 554/2025 г., състав на Бургаския окръжен съд е отменил прекратителното определение и е върнал делото за ново разглеждане на Бургаския районен съд. Последвало е образуване на НЧХД № 3561/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. Всички съдии от състава на този съд, на които последователно делото е било възлагано, са се отвели от разглеждането му, посочвайки като аргумент основно това, че служебно им е известно, че Д. Д. е депозирал сигнал във ВСС, съдържащ искане „за изключване на всички съдилища от Бургаска област“ от разглеждането на делото му, защото противното би препятствало конституционното му право на достъп до правосъдие. Невъзможността за контрол върху съдебните отводи и създалата се в случая поради постановяването им ситуация на невъзможност районният съд в гр. Бургас да сформира състав за разглеждането на делото налагат необходимост от уважаване на искането за промяна на местната подсъдност. Делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд, в териториална близост до местно компетентния по правилата на подсъдността РС-Бургас, за да се минимизират затрудненията във връзка с организацията на провеждането на съдебните заседания, както и във връзка с администрирането му, както и неудобствата на ангажираните с участие в него лица. Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение