Определение № 9164 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8952/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК. Образувано е по частна жалба на Ж. И. Д. от [населено място], лице с придобита юридическа правоспособност, срещу определение № 6717 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 2874/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против откази на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, обективирани в писмо изх. № 31-875/26.09.2025 г. и писмо изх. № 31-996/21.10.2025 г., с които е отказано да се разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване да се отстрани допусната техническа грешка при вписването в кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор 10135.2555.2624, като вместо „%“ се впише вписан юридически факт за „ид. ч“. в нотариален акт. Ответникът – началник на СГКК – Варна, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Ответникът – „Адимар – Гроу“ ЕООД, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Варна е обосновал извод, че правилно административният орган е приел, че не е налице правен интерес за заявителя за издаване на индивидуален административен акт, с който да се отстрани грешка в кадастралния регистър, касаеща собствеността на трето лице – „Адимар – Гроу“ ЕООД. Съдът е приел, че в случая са били налице предпоставките по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК, доколкото с депозираното заявление Д. е направила искане за отстраняване на „грешка“ относно вписване не на нейната собственост в имота, а на собствеността на „Адимар – Гроу“ ЕООД. Според съда, тъй като не е спорно, че в кадастралната карта и кадастрален регистър собствеността на жалбоподателката е вярно отразена, съгласно приложените нотариални актове, то исканото изменение на кадастралния регистър относно собствеността на „Адимар – Гроу“ ЕООД не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на заявителя в административното производство. Прието е от съда също така, че одобрените по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ кадастрални карти и регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Така постановеното определение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразен отказа на началника на СГКК – Варна да издаде административен акт, с който да се отстрани грешка в кадастралния регистър по отношение вписване на данни за поземлен имот с идентификатор 10135.2555.2624, касаещи съсобствеността на „Адимар – Гроу“ ЕООД. Доколкото от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че съответните идеални части от съсобствения поземлен имот с идентификатор 10135.2555.2624 и акта, от който жалподателката черпи правата си по отношение на този имот, са вярно отразени в кадастралния регистър, то правилно съдът приема, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от исканата промяна в кадастралния регистър, свързана с отстраняване на грешка по отношение идеалните части на друг от съсобствениците. Това от своя страна обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането за изменение на кадастралния регистър в частта на вписаната съсобственост на „Адимар – Гроу“ ЕООД, за която административният орган е длъжен да следи служебно, което е и сторил. В тази връзка правилно административният съд е приел също така, че за отразените данни за имотите в кадастъра законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборимата презумция за вярност, като неправилното отразяване на правото на собственост, в случая вписването в регистъра за дружеството на „0.31668 %“ вместо на „0.31668 идеални части“, не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Поради изложеното законосъобразно е прието, че по отношение на жалбоподателката не е било налице активна легитимация да иска процедираното изменение в кадастралния регистър по отношение собствеността на „Адимар – Гроу“ ЕООД в съсобствения им поземлен имот, поради което и правилно жалбата й срещу оспорените откази на началника на СГКК – Варна е била отхвърлена, като неоснователна. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,