Определение № 4194 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3163/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Неделчев против разпореждане № 2089/29.02.2024г. постановено по адм. дело № 1400/2022г. по описа на Административен съд-Варна, с която е оставена без уважение молба на Неделчев с искане за изпращане на издадения изпълнителен лист на постоянния му адрес. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради което се иска отмяната му и делото да се върне за прилагане на закона. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е било образувано по искова молба на Н. Неделчев, подадена против Агенция за социално подпомагане гр. София за присъждане на обезщетение за причинени му вреди в размер на 6,03 лв. от незаконосъобразен административен акт - Решение № 03-РД06-0153/14.09.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Варна за прекратяване на образуваното в Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Варна административно производство по молба на Неделчев от 31.08.2021 г. с правно основание чл. 99 АПК, вследствие на забавено плащане, равняващо се на законната лихва за периода от 13.10.2021 г. до 14.06.2022 г. върху сумата от 88,56 лева. С решение № 417/28.03.2023 г., постановено по адм. дело № 1400/2022 г. АС Варна уважил напълно исковата молба на Неделчев, като осъдил Агенция за социално подпомагане гр. София да му заплати претендираната от него вреда в размер на 6,03 лева. На основание разпореждане № 9214/25.10.2023 г. постановено по делото е издаден е изпълнителен лист за посочената по-горе сума. На 23.02.2024 г. Неделчев е подал молба с обективирано искане за изпращане на издадения изпълнителен лист на постоянния му адрес. Административен съд Варна се е произнесъл отрицателно с процесното разпореждане и е оставил без уважение искането на Неделчев. Съдът се е мотивирал с характера на изпълнителния лист, а именно, че същият представлява процесуална ценна книга, материализираща правото за принудително изпълнение. Съставът е посочил, че изпълнителният лист се издава в един екземпляр и се връчва лично на лицето срещу подпис или на негов пълномощник. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават касиране. Видно от чл. 406, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Според ал. 3 на чл. 406 ГПК за издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта. Съгласно нормата на чл. 408, ал. 1 ГПК в сега действащата редакция изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия. Правилникът за администрацията на съдилищата в своя чл. 110 също предвижда издаване на изпълнителни листове в полза на страните по делата, по тяхна молба след разпореждане на съдията. А чл. 108 от посочения правилник регламентира, че при издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебния акт да се прави съответна датирана бележка за това върху самия акт, която се приподписва от служителя, извършил тези действия. С нарочен печат върху акта се прави отбелязване кой съд издава изпълнителния лист и за каква сума се издава. В печатът като реквизит е предвидено посочване имена на секретаря, като при получаване се вписват имената на получателя, който се подписва. Удостоверяване за получаването се извършва с полагането на печат на гърба на съдебния акт със собственоръчно попълване на данни за лицата (секретар и получател) при получаването му. В Правилника за администрацията на Върховния административен съд в задълженията на съдебните секретари от служба "Съдебни секретари" и тези на съдебните секретари, разпределени към председатели на отделения е разписано, че изготвят и издават изпълнителни листове по неархивирани дела след резолюция на председателите на отделения и отбелязват това със специален печат върху съдебното решение или определение. Изпращането на изпълнителният лист на постоянния адрес на лицето, в чиято полза е издаден, би нарушило всички посочени по-горе разпоредби. С цел да се осуети неколкократното изпълнение на едно и също притезание законът предвижда, че изпълнителният лист се издава само в един екземпляр - чл. 408, ал. 1 от ГПК, отбелязване за издаване и получаване, на което се прави на гърба на съдебния акт въз онова на който се издава и се връчва лично на лицето срещу подпис. В случай, че лицето е в невъзможност да получи лично издадения му изпълнителен титул, същият има процесуална възможност да упълномощи друго лице изрично за това. С оглед изложените съображения съдът като е оставил без уважение молбата на Неделчев, е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, състав на Върховният административен съд, трето отделение