Определение № 13247 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, представляван от Главния инспектор срещу определение № 6960 от 06.06.2024 г., постановено по административно дело № 4501/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлено оспорването му на протоколно решение по т. 38.1 от Протокол № 6 от проведено на 27.02.2024 г. заседание на Съдийската колегия (СК) на Висш съдебен съвет (ВСС), изпълняваща функциите на ВСС в частта, в която е отказано образуването на дисциплинарно производство по направеното от него предложение с рег. индекс № ВСС-4073/22.02.2024 г. в частта относно бездействие от страна на М. А. – съдия в Софийски районен съд. Ответникът по частната жалба - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в представен от процесуален представител писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното определение. Ответникът по частната жалба - М. А. в представен писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното определение. С определение от 22.10.2024 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела № № C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23, по което понастоящем е налице решение, с което СЕС постановява, че чл. 19, § 1, ал. 2 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. При това са налице предпоставките по чл. 230, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), доколкото производство е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и тези по сега действаща уредба на чл. 154а, ал. 3 АПК и производството по делото следва да бъде възобновено. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: С разпореденото в решението на СЕС по съединени дела № № C‑313/23, C‑316/23 и C‑332/23 е прието, че правото на ЕС не допуска органи с посочените по-горе правомощия, свързани с проверки на дейността и почтеността на магистратите, какъвто е ИВСС след изтичане на мандатите им, но от това не следва извод, че същите не разполагат с останалите си правомощия – случая извършване на процесуални действия пред съд. При извършената проверка настоящият състав констатира, че частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима освен поради изложеното предвид посоченото решение на СЕ, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предвид ноторния по делото факт, че към датата на внасяне на предложението за образуване на дисциплинарно производство - 22.02.2024 г. за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ срещу съдията от СРС А. ИВСС не е имал правомощия за това предвид цитираното по-горе решение на СЕС. С обжалваното пред настоящия състав определение е отхвърлено оспорването на решение на СК на ВСС, с което е отказано образуването на дисциплинарно производство за част от дисциплинарните нарушения, предмет на предложението на ИВСС с рег. № ВСС-4073/22.02.2024 г. поради наличие на предпоставките по чл. 310, ал.1 във вр. с ал.6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и приел, че по отношение на конкретно изброените граждански дело приети за решаване през периода 2012 – 2015 г., по които съдията не е постановил съдебен акт е налице изтекла давност. Докладчикът по делото намира, че този извод е незаконосъобразен предвид факта, че в случая се касае до дисциплинарно нарушение, извършено по формата на бездействие. Деянията извършвани под формата на бездействие са продължени и началото на давността започва да тече от момента на изпълнение на задължението. В случая към момента на констатирането на процесните дисциплинарни нарушения, респ. към момента на узнаването им от оправомощения по закон субект бездействието не е било прекратено, при което изводът, че в случая са налице предпоставките по чл. 310, ал. 6 ЗСВ - изтичане на абсолютния давностен срок е незаконосъобразен. Въпреки това определението следва да бъде оставено в сила, при съобразяване на решението на СЕС, цитирано по-горе, тъй като е недопустимо членове на ИВСС с изтекъл мандат, при липсата на изрична уредба в националното ни право, даваща възможност на ИВСС, като орган избран от Народното събрание на Република България да продължи да изпълнява функциите си след края на установения в Конституцията мандат до избора на нови членове и при нормативно предвидени гаранции, че това продължение на практика е ограничено във времето следва извод, че правилно като резултат, макар и по други мотиви тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на ИВСС срещу протоколно решение по т. 38.1 от Протокол № 6 от проведено на 27.02.2024 г. заседание на Съдийската колегия (СК) на ВСС, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет в частта, в която е отказано образуването на дисциплинарно производство по направеното от него предложение с рег. индекс № ВСС-4073/22.02.2024 г. в частта относно бездействие от страна на М. А. – съдия в Софийски районен съд. По изложените съображения и на основание чл. 154а, ал. 3 АПК и чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІІ-ми петчленен състав при Втора колегия