Определение № 522 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5404/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от А. С. Я. срещу определение № 615/02.11.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 359/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на касатора с вх. № 5308/11.10.2023 г. за предоставяне на правна помощ за приподписване на частна касационна жалба вх.№10889/11.09.2023г. по ч.гр.д. № 359/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата е направено искане за отмяна на определението и предоставяне на правна помощ за приподписване на подадената частна касационна жалба. Твърди се, че с постановения отказ се ограничава конституционното право на защита на жалбоподателя и се прегражда пътя му за обжалване. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без уважение молба с вх. №5308/11.10.2023 г. за предоставяне на правна помощ за приподписване на депозираната частната касационна жалба срещу постановеното по делото определение №471/25.08.2023г. и за изготвяне на изложение на основанията за допускане на обжалването. Съставът е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ не следва да бъде уважена, тъй като е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗПрП, а именно предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Посочил, че в конкретния случай, интересите на правосъдието не налагат участие на адвокат за защита на молителя. Подадената от страната частна касационна жалба е срещу определение, с което е потвърдено определение за отказ за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационна жалба срещу въззивно решение, изключено от касационен контрол. Определението е правилно. Производството по ч.г.д.№359/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново е образувано по частна жалба от А. С. Я. срещу определение №180/20.02.2023г. по в.г.д.№33/2022г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателя по чл.21, ал.3 от ЗПрП за изготвяне на касационна жалба срещу въззивното решение. С определение №471/25.08.2023г. жалбата е оставена без уважение и е потвърдено определението на Окръжен съд – Велико Търново, поради наличие на основанията предвидени в чл.24, т.2 от ЗПрП. На 11.09.2023г. по делото е постъпила частна касационна жалба от А. С. Я. срещу определение №471/25.08.2023г. по ч.г.д.№359/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново. С молба вх.№5308/11.10.2023г. жалбоподателят е направил искане за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат, който да приподпише частната касационна жалба, което е оставено без уважение. Предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗПрП, същата обхваща и процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПрП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В конкретния случай, изводът в обжалвания съдебен акт, че искането за предоставяне на правната помощ е неоснователно е съобразен с процесуалния закон и правилен, тъй като жалбата на молителя срещу определението на Апелативен съд – Велико Търново би била недопустима. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение