Определение № 11718 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, подадена чрез процесуален представител адв. Г. Димитрова от САК, и по частна жалба на Комисия за защита на личните данни чрез процесуален представител срещу Определение № 5121 от 19.05.2025 г. по адм.д. № 2076/2025 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Жалбоподателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД твърди, че обжалваното определение, в частта, с която се оставя без разглеждане частната му жалба и се прекратява производството по делото е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му и произнасяне по същество по подробно изложени съображения. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът – Комисия за защита на личните данни, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за основателност на частната жалба поради наличие на основания за отмяна на обжалваното определение. Претендира присъждане на разноски. В жалбата си Комисията за защита на личните данни чрез процесуалния представител М. Райчева сочи, че в частта, с която се обезсилва Определение № 20021 от 15.10.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на Административен съд София – град, с което е оставено без уважение искането на КЗЛД за изменение на Определение № 14055 от 07.08.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на АССГ в частта за разноските, е необосновано и неправилно. Ответникът - А. Д. А. в писмени становища оспорва и двете частни жалби. Претендира разноски. След като взе предвид изложените в частните жалби и отговорите на насрещните страни доводи и прецени доказателствата по делото, съдът приема от фактическа и правна страна следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е неоснователна, а тази на КЗЛД – основателна. По частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД: С обжалваното Определение № 5121 от 19.05.2025 г. по адм.д. № 2076/2025 г. тричленният състав на ВАС е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД против Определение № № 14055 от 07.08.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. по описа на Административен съд София-град и прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съставът на ВАС е приел, че частният жалбоподател не е бил конституиран като заинтересована страна в административното производство, а производството пред Административен съд София - град като проведено по реда на чл. 197 и следващите от АПК и в частност нормата на чл. 200, ал. 2 от АПК допуска обжалване на определението на административния съд, с което е отменено решението на административния орган единствено от страните, участвали в административното производство. Преценил е, че спорът пред първоинстанционния съд правилно е разгледан по реда на чл. 197 и сл. от АПК, като е разрешен процесуален въпрос относно правото на А. А. да инициира административно производство и в това правоотношение „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е участник, поради което и не е уведомяван от първата инстанция и не е конституиран като страна в съдебното производство по адм.д. 2552/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С тези мотиви тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че същият не е засегнат неблагоприятно от обжалваното определение на Административен съд София-град, поради което и няма правен интерес от обжалването му. Обжалваното определение е правилно. Производството по адм. дело № 2076/2025 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по частните жалби на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ срещу Определение 14055 от 07.08.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. по описа на Административен съд София-град, развило се по реда на чл. 197 и сл. от АПК. С това определение, по жалбата на А. Д. А. е отменено Решение № ППН-01-864/2022 от 15.01.2024 г. на КЗЛД, с което Комисията е обявила подадената от А. жалба с peг. № ППН-01-864/12.12.2022 г. против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ за нередовна и е прекратила образуваното по нея производство, и преписката е изпратена на КЗЛД с указания за произнасяне по същество като на А. са присъдени разноски в размер на 1010 лв. платими от бюджета на КЗЛД. Като страни в първоинстанционното съдебно производство са били конституирани А. Д. А. – жалбоподател и КЗЛД - издател на оспорения административен акт, като първоначално съдът е определил реда за разглеждане на спора – по чл. 145 и сл. от АПК, а впоследствие след приключване на съдебното дирене с произнасянето си по същество съдът е квалифицирал спора като такъв по жалба срещу изричен отказ на органа КЗЛД да разгледа по същество жалбата на А. с твърдения за извършена злоупотреба с личните му данни от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и БНБ, съобразно постановения диспозитив на обжалваното решение за прекратяване на административното производство по тази жалба, с мотиви за нередовност на същата /по реда на чл. 197 и следващите от АПК/. Правилен и обоснован е изводът на тричленния състав на ВАС за недопустимост на частната жалба на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД поради липсата на доказан негов правен интерес за обжалване на Определение № 14055 от 07.08.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. по описа на Административен съд София-град. Актът на административния орган, с който се прекратява административното производство по подадена до него жалба за злоупотреба с лични данни за произнасяне, съгласно чл. 56, ал. 4 от АПК може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от АПК. При правилно квалифицирано правно основание - „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт" по реда на чл.197 - чл.202 от АПК, правилна е преценката на съда за приложение на нормата на чл. 200, ал. 2 АПК, че определението, издадено по жалба на лицето, по чието искане е постановен изричния отказ за издаване на административен акт, подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Законосъобразен е изводът, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е заинтересована страна в случая, тъй като пред КЗЛД не се е развило същинско административно производство, доколкото органът е преценил жалбата е нередовна и е прекратил на това основание производството. Изпратените до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД писма не го конституира като страна в процеса преди органът да е определил депозираната от лицето жалба като редовна и допустима. Неприложимо в случая е Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. постановено по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ОС на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, доколкото ВАС приема, че нормата на чл.27 АПК е относима към привлечените и встъпилите в административното производство лица, а в настоящия казус „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не е привлечен и конституиран като заинтересована страна, тъй като пред административния орган не е било проведено същинско административно производство. Постановеното поради нередовност на жалбата прекратяване на административното производство може да бъде атакувано с жалба само от страна на жалбоподателя, като ответник по жалбата му в съдебното производство е административният орган. Активната процесуална легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол, за която съдът следи служебно. В случая изводите на тричленния състав за липса на тази процесуална предпоставка са правилни и мотивирани. Като е достигнал до тези правни изводи, Върховният административен съд, тричленен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат, искането на ответника А. А. за присъждане на разноски следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер 600 лева, платим от частния жалбоподател. По частната жалба на Комисията за защита на личните данни: С обжалваното Определение № 5121 от 19.05.2025 г. по адм.д. № 2076/2025 г. тричленният състав на ВАС е обезсилил Определение № 20021 от 15.10.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на Административен съд София – град, с което е оставено без уважение искането на КЗЛД за изменение на Определение № 14055 от 07.08.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на АССГ в частта за разноските. Съставът на ВАС е приел, че след като обжалването на определението по чл. 200 ал.1 от АПК от административния орган е недопустимо /съгласно ТР № 2/24.03.2021г. по т.д. № 10/2019г. на ВАС/, органът не може да иска изменението му, т.е. недопустимо е и искането за изменение на същото в частта му за разноските. В тази връзка е преценил, че актът по чл. 248 от ГПК вр. Чл. 144 от АПК, като постановен по недопустима молба също е недопустим и следва да го обезсили, след като служебно следи за неговата допустимост /арг. чл. 218 ал.2 от АПК/. Обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. Предвидената забрана за обжалване на определението по чл. 200 ал.1 от АПК от административния орган не може да го лиши /или ограничи/ от правната възможност да претендира направените по делото разноски, съответно да иска изменение на постановения акт в частта за разноските, ако ги намира за неправилно присъдени от съда. Правилно е възражението на КЗЛД, че искането за присъждане на разноски не е свързано с правото на обжалване, а с отговорността на страните, с оглед изхода на конкретния спор, да репарират вредите от заплатените от изправната страна разноски за производството по делото. Предвид горното, Определение № 5121 от 19.05.2025 г. по адм.д. № 2076/2025 г. на тричленния състав на ВАС в частта, с която е обезсилил Определение № 20021 от 15.10.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на Административен съд София – град, следва да бъде отменено. На основание чл. 235 ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по основателността на частната жалба на Комисията против Определение № 20021 от 15.10.2024г. на АССГ. Частната жалба на КЗЛД против Определение № 20021 от 15.10.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на Административен съд София – град, с което е оставено без уважение искането на КЗЛД за изменение на Определение № 14055 от 07.08.2024г. по адм.д. № 2552/2024г. на АССГ в частта за разноските, е неоснователна. Определението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. АССГ е оставил искането на Комисията за изменение на присъдените разноски без уважение, като е изложил мотиви за липса на прекомерност. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, т.к. присъдените от него в полза на А. разноски са определени в незначително по-висок размер от предвидения минимален такъв в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /чл. 8 ал.2 т.10/, а видно от данните по делото са надлежно договорени и своевременно заплатени. В производството по частната жалба на КЗЛД разноски не следва да се присъждат, тъй като се касае за процес относно процеса и не се решава спорът по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,