Определение № 759 от 30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 720/2009 г.

С определение № 623 от 06.11.2009 г. на Габровски окръжен съд е оставена без уважение молба от С. Н. С. от гр. Д. за освобождаването му от държавна такса, дължима по въззивна жалба вх. № 372 от 29.04.2009 г. против решение № 20 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 342/2009 г. на Дряновски районен съд. Частна жалба против определението на Габровски окръжен съд с изложени оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от С. Н. С. от гр. Д.. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима –обжалваният съдебен акт прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.1, т.1 вр. с ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса е извършена от въззивния съд в съответствие с чл. 83, ал. 2 ГПК - въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. От представените по делото доказателства, относими към възможността на жалбоподателя С. Н. С. за внасяне на държавна такса следва извод, че не са налице предпоставките за освобождаването му на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Както правилно е прието в определението на въззивния съд,обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер с признат процент неработоспособност не е основание за освобождаване от държавна такса при липса на доказателства за цялостния доход на семейството му. Извод за наличие на предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК не следва и от представените към частната жалба доказателства. Обстоятелството, че жалбоподателят погасява потребителски кредит към Обединена Българска банка АД няма отношение към задължението му за внасяне на държавна такса по делото, а основното месечно възнаграждение на съпругата му Р. Х. С. в размер на 760 лева в качеството и на прокурист на предприятие на едноличен търговец Й. С. сочи, че семейството на жалбоподателя разполага с доход, значително надвишаващ минималния за страната, поради което молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна. Твърдението, че съпругата на жалбоподателя реално не полага труд, а декларира пред съответните институции доход, който не реализира фактически; че внасяните осигуровки чрез фиктивен работодател са с цел пенсионно и здравно осигуряване, т.е. твърденията за периодично осъществявано от трето лице закононарушение, като голословни следва да се оставят без последствие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение