Определение № 8273 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5862/2024 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, срещу Определение № 484/16.01.2024 г. по адм. д. № 5401/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязлото в сила Определение № 102/17.01.2023 г. по адм. д. № 1725/2022 г. на Административен съд Бургас, тричленен състав. Заявени са оплаквания за неправилност на определението на тричленния състав на Върховния административен съд поради противоречието му с чл. 120, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и искане то да бъде отменено, като бъде постановено решение за отмяна на влезлия в сила съдебен акт на Административен съд Бургас. Ответникът по частната жалба, началникът на Затвора [населено място], не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира, че частната жалба срещу определението е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК срещу подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Определение № 484/16.01.2024 г. по адм. д. № 5401/2023 г. по описа на Върховния административен съд производството по подадената от И. Г. П. молба за отмяна на влязлото в сила Определение № 102/17.01.2023 г. по адм. д. № 1725/2022 г. на Административен съд Бургас, тричленен състав е прекратено като недопустимо. С определението, чиято отмяна е поискана, е оставено в сила Разпореждане № 2990/21.07.2022 г., постановено по адм. д. № 691/2022 г. по описа на АС – Бургас. Тричленният състав на Върховния административен съд постановил прекратяването на производството по съображения, че Определение № 102/17.01.2023 г. по адм. д. № 1725/2022 г. на Административен съд Бургас не е от категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна. Съдът е посочил, че съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, с което е оставено в сила Разпореждане № 2990/21.07.2022 г., постановено по адм. д. № 691/2022 г. по описа на АС – Бургас, не преграждало достъпа до съдебно производство, нито формирало сила на пресъдено нещо по основния спор, поради което отмяната му не била допустима. Определението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно. С влязлото в сила определение, чиято отмяна е поискана от П., съдът се е произнесъл по реда на глава Тринадесета от АПК във връзка с чл. 281, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) по касационната жалба на П. срещу разпореждане на Административен съд Бургас, постановено в производство по чл. 276 – 283 ЗИНЗС. В част Седма на ЗИНЗС законодателят е регламентирал защита на осъдените и задържаните под стража срещу фактически действия и бездействия на органи по изпълнение на наказанията или длъжностни лица, обективиращи нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон и от ЕКПЧОС. Уредбата, сходна с тази по глава Петнадесета, раздел І на АПК, предвижда незабавно представяне на данни за оспорваните действия и бездействия от органа по изпълнение на наказанията, ускорени срокове за извършване на проверка от административния съд, включително чрез органите на полицията, прокуратурата, омбудсман, вещо лице или неправителствени организации, както и по всякакви други начини за действията и бездействията, чието прекратяване се претендира, и основанието за тях. Съдът разглежда искането в открито съдебно заседание и се произнася с разпореждане, с което отхвърля искането или разпорежда на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията и бездействията, представляващи нарушение по чл. 3 ЗИНЗС като определи срок за това. Макар да има изпълнителна сила – чл. 282 ЗИНЗС, съдебният акт по чл. 280 ЗИНЗС не се ползва със силата на пресъдено нещо, тъй като в обхвата на производството са фактически действия и бездействия на органа по изпълнение на наказанието без да се разрешава спор за съществуването и съдържанието на субективни права. По изложените съображения и на основание чл.235 АПК петчленният състав на Върховния административен съд