Определение № 9741 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9921/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. А. чрез процесуален представител срещу определение № 3574 от 02.09.2026 г., постановено по административно дело № 943/2026 г. от Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлено (неправилно посочено като оставено без уважение) искането с посочена от жалбодателя правна квалификация чл. 166 АПК да се задължи министъра на вътрешните работи да му предостави справка по чл. 55 от Закона за защита на личите данни (ЗЗЛД) фигурира ли в националната база данни за обявените за издирване лица, на какво основание и а се забрани въвеждане в ОДИ до приключване на делото. По наведени доводи за неправилност на определението като незаконосъобразно постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна Министъра на вътрешните работи с указания за възможността да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отхвърли искането на А. правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в случая липсва постановен административен акт, поради което приложението на хипотезата на чл. 166 АПК е неприложима. Исканията за предоставяне на потвърждение дали се обработват лични данни, които го засягат, и ако това е така, да получи достъп до тях по реда на чл. 55 от Закона за защита на личните данни(ЗЗЛД), е въпрос по съществото на спора, по което съдът следва да се произнесе с краен акт по делото, а искането за постановяване на забрана за постановяване на общодържавното му издирване е извън компетентността на административния съд, при което тези две искания също са извън хипотезата на чл. 166 АПК. Определението е правилно – изводите на съда за липсата на предпоставките по чл. 166 АПК по отношение на направените искания са законосъобразни, като изводите му са изложени аргументирано и в съответствие с установените факти. При извършената проверка не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение