Решение № 184 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2025 г.
ВАСШесто отделение09.01.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 830/15.05.2025 г. по адм. дело № 86/2025 г. на Административен съд – Търговище. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Търговище против решение № 830/15.05.2025 г. по адм. дело № 86/2025 г. на Административен съд – Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б.“а“, вр. с чл.59, ал.13 от Закона за здравното осигуряване и чл. 330 и чл. 462, ал.1, б.“а“ от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 1 септември 2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД 2023-2025) и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия – д-р Ц. В. И.“ – д-р Ц. В. И., от гр. Търговище, чрез адвокат И. Иванов изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 830/15.05.2025 г. по адм. дело № 86/2025 г. Административен съд – Търговище е отменил по жалба на „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия – д-р Ц. В. И.“ – д-р Ц. В. И., от гр. Търговище заповед № РД-09-7/03.02.2025 г. на директора на РЗОК – Търговище за налагане на санкция за прекратяване на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил отчетената дейност, на основание чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б.“а“ във връзка с чл. 59, ал.13, предл. първо ЗЗО, чл.330 и чл.462, ал.1, б.“а“ НРД 2023-2025. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалноправни разпоредби – основание за отмяната му като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Заповед № РД-09-7/03.02.2025 г. издадена от и.д. Директор на РЗОК – Търговище, с която е наложена санкция прекратяване на договор № 250028/05.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК чрез директора на РЗОК - Търговище и „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по хирургия – д-р Ц. В. И.“ – д-р Ц. В. И., от гр. Търговище, БУЛСТАТ [номер], по пакет "Хирургия, детска хирургия" - частично, по отношение на д-р д-р Ц. В. И. с УИН: 2600000353, който не е извършил отчетената дейност, на основание чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б.“а“ във връзка с чл. 59, ал.13, предл. първо ЗЗО и чл.462, ал.1, б.“а“ НРД 2023-2025. и чл. 61, ал. 2, т. 1 от Договор № 250028/05.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, във връзка с чл. 103, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023 -2025 година, считано от датата на получаване на акта. Директорът на РЗОК Търговище е приел, че е налице отчетена, но неизвършена дейност по отношение на едно ЗОЛ съгласно амбулаторен лист № 243580076С4Е/23.12.2024 г., касаещ консултативен амбулаторен /вторичен преглед на ЗОЛ, отразен в амбулаторния лист като в графа "Обективно състояние" е посочено, че пациентът е "... без данни за флуктуация и кървене в момента на прегледа". В противовес на така документираната медицинска дейност е справката от "Интегрирана информационна система за НЗОК "Осигурени лица", от която е видно, че ЗОЛ е починало на дата 21.12.2024 г. Нарушение безспорно е налице. Съгласно чл.59, ал.11, т.1, предл. първо, б.“а“ от ЗЗО, директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД, при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Според разпоредбата на чл.59, ал.13 ЗЗО управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Подобна е и уредбата в чл. 462, ал. 1, буква "а" от НРД за медицинските дейности за 2023 и 2025 година, съгласно която управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл.72, ал.2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Законосъобразно административният съд е приел, че при посочената хипотеза административният орган би могъл да прекрати договора само в условията на повторност. По смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НРД за медицинските дейности за 2023 и 2025 година "повторно нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение - ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. Този извод следва от обстоятелството, че изпълнителят има сключен договор само за един пакет, осъществява дейност лично като физическо лице и не е договорено оказване на извънболнична медицинска помощ и от други лекари по същия договор. По делото няма данни за предходни нарушения от същия изпълнител, следователно, наложената санкция се явява без правно основание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
16- чл. 462, ал. 1
- чл. 330
- чл. 59, ал. 13
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 208 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 13 ЗЗО
- чл. 72, ал. 2 ЗЗО
- чл. 103, ал. 2 НРД
- чл. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 59, ал. 11, т. 1
- чл. 61, ал. 2, т. 1