Определение № 28 от 14.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 360/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. М. Е. срещу определение № 60171 от 18.11.2021 г. по гр.д.№ 4297 от 2021 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на Р. М. Е. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезли в сила решения № 339 от 11.07.2019 г. и № 554 от 30.12.2019 г. по гр.д.№ 68 от 2019 г. на Асеновградския районен съд по допускане и извършване на съдебна делба. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В становище от 26.01.2022 г. ответниците по частната жалба Р. М. Т. и Н. М. Ч. оспорват частната жалба. Молят обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител по делото за отмяна на влязло в сила съдебно решение/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, предл.последно ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК е извънреден способ за контрол върху влезли в сила неправилни съдебни решения само на изчерпателно посочените в чл.303 и чл.304 основания за това. Тя е допустима само при наличие на правен интерес от нея за молителя, тоест, само когато след отмяната би могло да бъде постигнато по-благоприятно за молителя решение по спора. В настоящия случай молителят няма правен интерес от исканата отмяна, тъй като ако бъде зачетено представеното от него като ново доказателство по делото нотариално заверено завещание от 30.09.2005 г. /от наследодателя М. Р. Е. в полза на внука му М. Р. Е./ искът за делба на притежавания от М. Р. Е. недвижим имот между неговите наследници по закон /измежду които е и молителя Р. М. Е./ би следвало да бъде отхвърлен. Тоет, решението би било по-неблагоприятно за молителя Р. Е. от влeзлите в сила решения по допускане и по извършване на делбата, съгласно които на Р. Е. е определен и съответно даден дял от имота в размер на 1/3 ид.ч. Правилно в обжалваното определение е отчетено, че с подаването на настоящата молба за отмяна молителят фактически заявява чужди права /тези на сина му М. Р. Е. по завещанието от 30.09.2005 г., който освен това не е бил страна в делбеното производство/, каквито чужди права съгласно чл.26, ал.2 ГПК Р. Е. няма право да предявява. Поради изложеното подадената от Р. Е. молба за отмяна е недопустима и съответно правилно е обжалваното определение на ВКС, второ г.о. за оставяне на тази молба без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение