Определение № 2956 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2540/2026 г.

Образувано е по частна касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ООД, със седалище в гр.Исперих, против Определение №102/20.01.2026 г. на Административен съд – Разград, постановено по адм. д. №380/2025 г., с което на основание чл. 159, т.1 и т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на ООД-то срещу Заповед №РД-02-14-1657 от 12.08.2025г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и е оставено без уважение направеното искане за спиране на заповедтта, а съдебното производството е било прекратено. С доводи за неправилност на определението на административния съд, частният жалбоподател претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба, респ. за разглеждане на спора по същество. Ответникът по частната касационна жалба – министър на регионалното развитие и благоустройството, чрез гл. юриск. Неделева, оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения. За да остави без разглеждане жалбата на водоснабдителното дружество, първостепенният съд е приел, че жалбата е насочена към акт, който не представлява годен за оспорване административен акт, а освен това за оспорващия не е налице личен и пряк правен интерес от атакуване на заповедта. Настоящият състав на касационната инстанция намира така изложените мотиви за правилни. Не е спорно, че министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява правата на собственика(държавата) в образуваното еднолично акционерно дружество „Български ВиК холдинг“. От своя страна холдингът контролира(като притежава поне 25 % от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет) множество дъщерни дружества, повечето представляващи и публични предприятия, работещи в сферата на стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, представляващи В и К оператори, чиято дейност попада в обхвата на регулиране от Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Именно такова е и предприятието на частния касационен жалбоподател, в което холдинговото дружество притежава 51% от дяловете, т.е. това дружество е публично предприятие по см. на дефинитивната норма на чл.2 ал.1, т.2 от Закона за публичните предприятия(ЗППр.). С последния закон и правилника за неговото прилагане(ППЗППр.) са уредени в пълнота обществените отношения, свързани с съдържанието на политиката за участието на държавата в публичните предприятия, вкл. и редът за упражняване правата на държавата в публичните предприятия, както и възлагането на управлението и контрола в публичните предприятия и редът за определяне на възнагражденията на членовете на органите за управление и контрол. ВАС на РБ в светлината на уредбата, дадена със ЗПП, е формирал съдебна практика по приложението на ЗПП, в която се приема, че например при провеждане на конкурсна процедура по назначаването, респ. по освобождаването на членовете на управление и контрол на публичните предприятия възниква административно правоотношение. Посочено е в съдебните актове, че това не са гражданскоправни отношения, тъй като министърът осъществява свои властнически правомощия, свързани с процедурата по назначаване или освобождаване, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, носещ публична власт, която включва и функцията – да упражнява правата на собственост на държавата (като публичноправен субект). В този смисъл посочените процедури по ЗПП от този ред са едно целесъобразно, но и законосъобразно, средство за постигане на основната цел на това законодателство, заложена в чл.1 от закона и свързана с оповестяване на държавната политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за добро корпоративно управление на публичните предприятия, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на публичните предприятия и органите им за управление. Необходимостта от контрол върху решенията, свързани с държавната и общинска собствености, които трябва да се управлява в интерес на цялото население, съобразно разпоредбите на законите, вкл. и с грижата на добър стопанин, e наложила учредяването на специална компетентност на административните съдилища, които в предвидените от закона случаи могат да се произнасят и по оспорванията на актове, които съдържат волеизявления дори имащи и определен гражданскоправен характер (така напр. Определение № 11223 от 07.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10476/2022 г., III о. ). В тези случаи е налице един сложен хетерогенен фактически състав по възникване на правната връзка (от конкурс) за длъжността "член на съвета на директорите на търговското дружество, което включва сукцесивното (последователно) осъществяването на различните негово елементи, от които на първо място е административният, свързан с упражняване на правата на съответния министър да освободи предсрочно, да замести временно овакантеното място, а последващо и да обяви, проведе и приключи конкурсна процедура по чл. 21 и сл. от ЗППр(така напр. Определение № 5838 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2025 г., VI о.). От друга страна след осъществяване на „административния елемент“, т.е. след стабилизирането му, се извършва последващо възлагане на управлението и контрола върху даденото публично предприятие, чрез сключването на договора за управление и контрол, съобразен най-често с разпоредбите на ТЗ, като с този договор се определя и размера на възнаграждението. С нормата на чл.56 от ППЗППр е създаден специален ред за определяне възнагражденията на членовете на изпълнителните и контролните органи в публични предприятия, като в определени случаи органът, упражняващ правата на държавата, може да приема политика за възнагражденията на членовете на управителните съвети и изпълнителните/генералните директори, която да гарантира ефективно управление на предприятието при отчитане на неговите специфики. Именно с оглед на това е била издадена и атакуваната пред първоистанционния съдия заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. От направения анализ обаче се установява, че тази заповед на първо място въздейства върху втория елемент от смесения фактически състав – гражданскоправния(търговскоправния), свързан с последващо сключените договори за управление и контрол и определените там възнаграждения на органите на управление. Т.е. предмет на уреждане са икономически отношения по заплащането на полагания труд по тези договори, при което не възниква отделно административно правоотношение, а само се уреждат обема на правата и задълженията по изпълнение на възникналата вече правна връзка, след осъществяване на административния и елемент, при което страните не се намират повече в позиция на власт и подчинение. Т.е. лицето нито е задължено да сключи договора, нито е задължено да се съгласи с клаузите му, респ. може да претендира(вкл. и по съдебен ред) възнаграждението, което счита, че му е дължимо, независимо от позицията на принципала. С оглед на това законосъобразно административният съдия е заключил, че не е налице годен за оспорване акт по см. на чл.159, т.1 АПК. Отделно от това и действително видно от представеното с преписката писмо на УС на „Български ВиК холдинг“ от дата 14.10.2025г. е, че оспорената заповед по същество е имплементирана и сведена „за изпълнение“ на дъщерните дружества от холдинговата структура с Решение №3 по Протокол №98/2025г. на управителния съвет на основание на чл.36 от Устава на ЕАД-то. Т.е. частният касационен жалбоподател е пряко повлиян и задължен да изпълнява приетата политика за определяне на балната оценка и възнагражденията на органите си на управление и контрол от решението на холдинговото дружество, притежаващо 51% от дяловете му, а не от самата заповед на министъра, който не се явява дори формално негов принципал. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция, че правилно съдебното производство по жалбата на водоснабдителното дружество срещу посочената заповед от 12.08.2025г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е било прекратено, като недопустимо. С оглед изхода от спора разноски се дължат на МРРБ – за осъществената защита от юрисконсулт, изразила се само в подаване на писмено възражение, поради което и на основание чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, „Водоснабдяване и канализация“ООД, със седалище в гр.Исперих следва да му заплати сумата от 50 евро. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение