Определение № 451 от 09.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1661/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу определение № 479 от 03.06.2019г., постановено по в.гр.д. №269/2019г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение №8/8.02.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – Перник, постановено по молба на „КТБ” АД (н.) с вх. №379/08.02.2019г.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за вписване/отбелязване на втори по ред особен залог на търговското предприятие на „Елит Петрол” АД, е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на въззивната инстанция, че в случая не е бил спазен посочения в § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН шестмесечен срок за подновяване на обезпеченията, като се акцентира върху обстоятелството, че възстановяването на вписването на особения залог е било заявено от молителя в ТРРЮЛНЦ на 30.08.2018г., т.е в срока по § 5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН. На второ място се излагат съображения за неправилност на извода на съда за невъзможност за подновяване на несъществуващо вписване, като се поддържа, че поради нищожността на извършеното заличаване, следва да се приеме, че обезпечението все още съществува и може да бъде подновено. Сочи се, че незаконосъобразно съдът е приел, че молителят е следвало да представи две молби с искания за възстановяване на особения залог, като се твърди, че с представените от молителя два броя удостоверения за актуално състояние молителят е спазил изискванията на чл.22а, ал.4 във вр. с чл.18 от Правилника за вписванията. На последно място се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че молителят е можел да поиска първоначално вписване, като се излагат доводи, че § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН е специален по отношение на чл.22а, ал.1 ПВ, както и че при извършено ново първоначално вписване няма да се постигнат целените от законодателя последици с § 5 ПЗР на ЗИДЗБН за запазване реда на обезпечението. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на Служба по вписванията–гр.Перник, със задължителни указания за вписване на особения залог.

В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, като в тази връзка са формулирани следните правни въпроси:

1. „ Кое е релевантното действие, обуславящо спазване на установения от § 5, ал.3 от ПЗР към ЗИЗ на ЗБН, обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г. 6-месечен срок, когато на основание посочената разпоредба, молителят е поискал подновяване на особен залог на търговско предприятие; следва ли този срок да обхване вписване във всички регистри по чл.21, ал.2 и ал.3 от ЗОЗ, с оглед на противопоставимостта на залога на трети лица или срокът се счита спазен със заявяване на обстоятелството в ТРРЮЛНЦ?”

2. „Следва ли на основание чл.18 от ПВ във вр. с чл.22а, ал.4 от ПВ, молителят, освен посоченото в чл.22а, ал.1 от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 от ПВ, към който намира приложение чл.18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ?”

3. „ Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ ? В този случай приложими ли са чл.8 и чл.9 от ПВ, както и чл.264 от ДОПК, които установяват изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ?”.

4. „Следва ли на основание чл.22а от ПВ, когато в удостоверението за вписване на залога в Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) не се съдържа описание на заложеното имущество, за което се иска вписване, молителят да представи договора за особен залог, заверен от служител от ТРРЮЛНЦ или е достатъчно на съдията по вписванията да бъде представено копие от вписвания в ТРРЮЛНЦ договор за учредяване на особен залог?”. Сочи се, че по този въпрос правните изводи на въззивния съд са в противоречие практиката на ВКС, обективирана в определение №250/03.04.2012г. по ч.гр.д.№99/2012г. на ВКС II т. о.

С определение №551/29.07.2019г. ВКС, ТК, ІІ отделение, е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С-647/18г.

С определение на Съда на Европейския съюз, Шести състав, от 15.01.2020г. по преюдициално дело С-647/18г. на СЕС е постановено, че отправеното преюдициално запитване е недопустимо.

С молба от 23.01.2020г. синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) са поискали възобновяване на производството на осн.чл.631, ал.2 ГПК с оглед прекратяването на производството по преюдициално дебо №647/18г. на СЕС.

След като дело С-647/18г. на СЕС е приключило, то са отпаднали и процесуалните пречки за движение и разглеждане на подадената частна касационна жалба, по която е образувано настоящето производство. Спряното на осн.631 ГПК частно касационно производство подлежи на възобновяване.

С определение от 20.10.2020г. по к.д.№9/2020г. Конституционният съд на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на §5, ал.1-4, §6, ал.1-2, §7 и § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).

Решението по конституционното дело е от значение за произнасянето по частната касационната жалба по настоящото дело. То има пряко отношение към поставените правни въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на §5 ПЗР на ЗИДЗБН, която е била обсъждана от въззивния съд. Ето защо и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до приключване на производството по к.д.№ 9/2020г. на Конституционния съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,