Решение № 7488 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Автогара Сандански“ ООД, чрез адв. Попова, против решение № 5472/10.12.2025 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 1669/2025 г., с което са отхвърлени исковете на касатора за заплащане на сума в размер на 32 872 лева /без ДДС/, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда /пропуснати ползи/ от нереализиран доход от автогарово обслужване за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /14.07.2023г./ до окончателното изплащане на сумата; както и е отхвърлен иска за сумата от 12 133,28 лв. /без ДДС/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот - гишета № 1, № 2 и № 3 за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /14.07.2023г./ до окончателното изплащане на сумата, настъпили в резултат на отменено решение № 234/30.09.2021 г. по Протокол № 10 от 30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АС-Благоевград, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т.3 АПК. Сочи се, че изводите на съда не почиват на задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал по делото. Относно претендираното обезщетение за нереализиран приход от наем, се счита, че не е необходимо да имаш нарочен писмен договор за наем, за да доказваш, че има ползване на недвижим имот, като по делото са представени 5 бр. фактури за наем за периода юли – ноември 2021 г., от които е видно, че дружеството е заплащало наем за гише №3. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски съгласно представен списък. Прилага се писмено становище. Ответникът – Община Сандански, чрез юрк. Поповчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по изложени доводи в писмено становище. Моли съда да остави в сила решението. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност в случай, че претендираните от ответната страна разноски са прекомерни с оглед правната и фактическа сложност по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя неоснователна. С решение № 5472/10.12.2025 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 1669/2025 г., изцяло са отхвърлени подадените обективно съединени искове на „Автогара Сандански“ ООД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди /пропуснати ползи/ от нереализиран доход от автогарово обслужване за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. вкл. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот - гишета № 1, № 2 и № 3 за периода от 01.12.2021 г. до 31.03.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /14.07.2023г./ до окончателното изплащане на сумите, настъпили в резултат на отменено решение №234/30.09.2021 г. по Протокол № 10 от 30.09.2021 г. на Общински съвет – Сандански. За да обоснове извод за неоснователност на исковата претенция, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че ищецът „Автогара Сандански“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул. „Малашевска” № 8, има основен предмет на дейност осъществяване на автогарови услуги, като съгласно Заповед № РД-01-586/11.07.2017 год. на ИД на ИА „Автомобилна администрация”, изпълнява функции на автогара трета категория. С решение № 234 от Протокол № 10 от проведено на 30.09.2021 год. заседание, Общински съвет - Сандански е определил автогара Сандански, намираща се на бул. „Тодор Каблешков“ като начална, крайна и междинна спирка на територията на община Сандански по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми, а автогара Сандански, намираща се на ул. „Малашевска“ е определена като начална и крайна за линиите от общинската транспортна схема по конкретно изброени маршрутни разписания. Цитираното решение на Общински съвет - Сандански е отменено с решение № 657/18.04.2022 г., постановено по адм.д. № 935/2021 г. по описа на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с решение № 4007/12.04.2023 г. по адм.д.№ 6532/2022 г. по описа на ВАС. Съдът е установил още, че до месец септември 2021 г. включително, ищцовото дружество е било единствената действаща автогара, която е обслужвала всички превозвачи на пътници от републиканската, областната и общинската транспортни схеми, но със заповед № РД-01-591/20.11.2020 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, е определена още една автогара за трета категория - автогара Сандански, собственост на ЕТ „Р. - Р. Пачов“, находяща в гр.Сандански на ул.“Тодор Каблешков“, която с предходно решение № 192/28.07.2021 г. на Общински съвет - Сандански е определена като начална, крайна и междинна спирка на територията на община Сандански по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, от заключението на която се установява размера на таксата за автогарово обслужване за периода от 01.12.2021 г. до 12.04.2023 г. на база маршрутни разписания и размера на дължимия наем от превозвача „Юнион Ивкони“ ООД и ЕТ „Р. – Р. Пачов“ за периода – 01.12.2021 г. – 31.03.2023 г. Прието е и заключение по допълнителна съдебно-икономическа експертиза /ДСИЕ/, по която вещото лице е извършило допълнителна проверка на маршрутните разписания, като е уточнило, че въпреки констатираните разминавания се потвърждават констатациите по първоначалната експертиза. По делото са разпитани и св. Б. Н. и Й. Г.. Въз основа на така установената фактическа обстановка Административен съд – Благоевград е приел, от правна страна, че исковата претенция е неоснователна, тъй като не са налице всички елементи за ангажиране на отговорността, а именно вреда и причинна връзка по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от автогарово обслужване и имуществени вреди от нереализиран приход от наем на недвижим имот - гишета № 1, № 2 и № 3. Съдът е изложил мотиви, че не може да се приеме за доказано, че дружеството със сигурност е щяло да реализира ползите, които твърди, че е пропуснало, тъй като те могат да се присъдят като имуществена вреда, само ако имат сигурен характер и са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт. Този извод е обоснован и с факта, че по делото е установено, че по силата на заповед № РД-01-591/20.11.2020 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в гр. Сандански е разкрита и категоризирана и друга автогара, намираща се на бул. “Тодор Каблешков“, собственост на ЕТ „Р. - Р. П., която с решение на ОС-Сандански от септември 2021 обслужва автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми. Според съда, след като през исковия период ищцовото дружество не е единственият притежател на автогара в гр. Сандански, то този факт е достатъчен, за да се приеме, че не е сигурно, че след отмяната на незаконосъобразното решение на общинския съвет, автогара Сандански, намираща се на ул. “Малашевска“ би била отново определена за начална, междинна и крайна спирка по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми за всички автобусни линии, съответно би реализирала твърдените приходи от автогарово обслужване и наем на гишета. Изложени са мотиви, че за да се приеме, че ищецът би реализирал сигурна и реална парична полза от такси от автогарово обслужване, е следвало да се докаже, че през исковия и следващите периоди, неговата автогара е определена като единствена начална, междинна и крайна спирка по всички автобусни линии или поне по някои от републиканската и областната транспортни схеми с маршрути през гр. Сандански, а в случая такива доказателства не са представени по делото. Относно претендираното обезщетение за нереализиран приход от наем, съдът е посочил, че въпреки дадените изрични указания ищецът не е ангажирал доказателства, че е имал сключени договори за наем с превозвачите "Юнион Ивкони" ООД и с ЕТ „Р. - Р. Пачов“ за исковия период, като представените договори са със срок до 31.12.2021 г. и не се доказва по категоричен начин, че между ищеца и посочените превозвачи биха възникнали договорни правоотношения за наем на гишета. Този извод е подкрепен и от липсата на доказателства, че всички наематели на гишета в автогарата на ищеца, са превозвачи от републиканската и областната транспортни схеми. Наред с това съдът е приел, че пропуснатата полза не следва да е целият размер на таксите за автогарово обслужване, както и целият размер на наема за посочения исков период, а следва да е печалбата на ищеца от тези правоотношения в случай, че те биха се осъществили, с оглед на което присъждане на сума, представляваща целия приход от претендирания наем и автогарово обслужване, без да се вземат предвид съпътстващите от дейността разходи, би довело до неоснователно обогатяване. Въз основа на всичко гореизложено е изведен извод, че отмяната на процесното решение, не води автоматично до извода, че ищцовата автогара би била отново определена за начална, междинна и крайна спирка по автобусните линии от републиканската и областната транспортни схеми за всички автобусни линии през процесния период, което според съда обуславя неоснователност на исковата претенция поради недоказаност на имуществени вреди от пропуснати ползи от нереализиран доход от автогарово обслужване и от нереализиран приход от наем на гишета. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявените искове и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Изводите на административния съд са формирани въз основа на относимите писмени и гласни доказателства, приетите по делото заключение на СИЕ и ДСИЕ и съответстват на приложимия материален закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализиран доход от автогарово обслужване и нереализиран приход от наем на гишета. По делото е безспорно установено, че ищцовото дружество не е единствената автогара, която обслужва маршрути от републиканската и областната транспортни схеми, което от своя страна води до извод, че твърдените пропуснати ползи от автогарово обслужване не са категорично доказани, че биха били реализирани ако не беше издадено отмененото като незаконосъобразно решение № 234 от Протокол № 10 от проведено на 30.09.2021 год. заседание на Общински съвет – Сандански. Съгласно чл. 22, ал.1, т. 2 от Закона за автомобилните превози всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това населено място. Следователно няма правна сигурност, че след отмяната на решението на Общински съвет – Сандански ищцовото дружество е щяло със сигурност да реализира приходи от автогарово обслужване, тъй като не е единственото, притежаващо автогара трета категория на територията на гр. Сандански. Аналогични са изводите на настоящата касационна инстанция и по отношение на претендираните имуществени вреди от нереализиран приход от наем. По делото не са представени убедителни доказателства, че между ищцовото дружество и посочените превозвачи биха възникнали договорни отношения за наем на гишета за претендирания исков период. Приложените по делото договори за наем са сключени за срок до 31.12.2021 г., но не и за целия исков период. Представените по делото фактури за наем на гише от 2021 г. с получател „Юнион Ивкони“ ООД са издадени без основание, поради липса на първичен счетоводен документ, въз основа на който да бъдат издадени, с оглед изричното изявление на процесуалния жалбоподател на касатора, че с „Юнион Ивкони“ ООД и с ЕТ „Р. - Р. Пачов“ не са подписвани договори за наем за 2021 г. Установеното води до категоричен извод за недоказаност на факта за сигурно получаване на приход от наем от касатора, предвид което правилно исковата претенция не е уважена и в тази й част. Споделят се и изводите на съда, че претендираните суми за вреди от неосъществено автогарово обслужване и нереализиран приход от наем са изчислени без да се отчетат разходите свързани с дейността, което би довело до неоснователно обогатяване от страна на ищцовото дружество. Изложеното води до извод за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция, както по основание, така и по размер. Предвид изложеното не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, разноски на ответната страна не следва да се присъждат за настоящата инстанция, тъй като такива не са били претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение