Определение № 435 от 03.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1075/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Технически университет [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Д. срещу разпореждане № 35 от 07.01.2014г. по в. т. дело № 637/2013г. на Апелативен съд В., търговско отделение, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение, постановено на 21.12.2013г. по в. т. дело № 637/2013г. по описа на Апелативен съд В.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на разпореждането поради нарушение на чл. 243, ал. 2, предл. 2 ГПК. Релевира доводи, че е недопустимо предварително изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение, тъй като ответникът по исковата молба Технически университет – В. има качеството на държавно учреждение по смисъла на чл. 519, ал. 1 ГПК, като в тази насока се позовава на Указ № 395/30.07.1964г. на Президиума на НС /ДВ, бр. 61/04.08.1964г./, Решение на Народното събрание /ДВ, бр. 68/01.08.1995г./, чл. 4, ал. 2 ЗУДБ, чл. 16 ЗВО, чл. 13 ЗВО и чл. 2, ал. 2, т. 2 ПМС № 11/03.02.2010г. за приемане на У. правилник на Министерството на образованието, младежта и науката и определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерство на образованието, младежта и науката. Частният жалбоподател моли разпореждането да бъде отменено, изпълнителният лист да бъде обезсилен и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер 15 лв. – държавна такса. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба и излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК поради това, че осъдителните въззивни решения и решенията, по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, са две различни и самостоятелни изпълнителни основания и предвид систематичното място на посочената разпоредба, отнасяща се за подлежащите на обжалване първоинстанционни осъдителни решения, по които с нарочен акт на съда е допуснато предварително изпълнение, но не и за подлежащите на изпълнение въззивни решения. Ответникът поддържа становище, че Технически университет – В. не е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 и чл. 519 ГПК, а е бюджетно субсидирано заведение по смисъла на чл. 520 ГПК, като се аргументира с обстоятелството, че е автономно юридическо лице /чл. 19 ЗВО/, не е доказано, че приходите му са изцяло от държавния бюджет, а формира собствени фондове и собствен бюджет, който не е част от държавния бюджет /чл. 11, ал. 9 ЗПФ/. Моли разпореждането да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК двуседмичен срок, предвид връчената на 17.01.2014г. покана за доброволно изпълнение. Разгледана по същество, тя е основателна. С решение № 372/21.12.2013г. по в. т. дело № 637/2013г. на Апелативен съд В., търговско отделение след отмяна на решение № 476/22.05.2013г. и допълнително решение № 750/06.08.2013г. по т. дело № 1709/2012г. на Варненски окръжен съд Технически университет – В. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 574 299,40 лв. като сбор от сумата 387 707,42 лв. с ДДС, представляваща част от стойността на признати разходи за ремонт по посочена фактура и прихваната по силата на допълнително споразумение и протокол за прихващане срещу предплатената чрез прихващане наемна цена за определен период с оглед прекратяване на договора за наем, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2012г. до окончателното й плащане, и сумата 186 591,98 лв. с ДДС, дължима по посочена фактура поради прекратяване на наемния договор, ведно със законната лихва от 20.06.2012г. до окончателното й плащане, както и сумата 33 631 лв. – съдебни разноски. По молба на ищеца [фирма], [населено място] въз основа на разпореждане от 07.01.2014г. въззивният съд е издал в полза на ищеца изпълнителен лист за посочените суми, без разноските. Препис от въззивното решение е връчен на ответника на 13.01.2014г. и на 13.02.2014г. ответникът е подал касационна жалба срещу решението на Апелативен съд В.. С определението „държавно учреждение” законът /чл. 243, ал. 2 и чл. 519 ГПК/ не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, съответно изпълнение на присъдени парични вземания, поради което преценката дали Технически университет – В. има статут на „държавно учреждение” по смисъла на чл. 243, ал. 2 и чл. 519 ГПК трябва да се изведе от учредителните и устройствените му актове. С Указ № 395/30.07.1964г. на Президиума на НС /обн. в ДВ, бр. 61/04.08.1964г./ е открито висше учебно заведение Машинно-електротехнически институт в [населено място]. С Решение на Народното събрание /обн. в ДВ, бр. 68/01.08.1995г./ Висшия машинно-електротехнически институт в [населено място] е преобразуван в Технически университет със седалище в [населено място]. По силата на чл. 16 ЗВО висшето училище възниква като юридическо лице след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в „Държавен вестник”. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВО държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. е приет бюджета на държавните органи, министерствата и ведомствата, вкл. на Министерството на образованието и науката за 2014г. /чл. 16/. В разпоредбата на чл. 16, ал. 4 са определени трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно приложение № 3, като в т. 3 на приложението е посочен Технически университет – В.. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2 от ПМС № 11/03.02.2010г. за приемане на У. правилник на Министерството на образованието и науката и определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Министерство на образованието и науката и чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси Технически университет – В. е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието и науката /приложение № 1, т. 28/. Определящото в случая е предвиденото ежегодно бюджетно финансиране, а обстоятелството, че Технически университет – В. има и други източници на приходи съгласно чл. 13, ал. 2 ЗВО, които се изразходват за осъществяване на предвидените в чл. 6 ЗВО дейности, и академичната му автономия съгласно глава ІV ЗВО, не променят статута му на държавно учреждение. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че държавното висше училище има качеството на държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 и чл. 519 ГПК. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК предвижда недопустимост на предварително изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Посочената правна норма е специална по отношение на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която осъдителното решение на въззивната инстанция, макар и не влязло в сила, подлежи на изпълнение. Това предварително изпълнение е ограничено в хипотезите на чл. 243, ал. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай. Поради това, че въззивното решение не е влязло в сила и се иска издаване на изпълнителен лист срещу държавно учреждение, каквото е Технически университет – В., въззивният съд е следвало да откаже издаване на изпълнителен лист. По изложените съображения настоящият съдебен състав, счита, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, издаването на изпълнителен лист да бъде отказано и неправилно издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен. С оглед изхода на делото ответникът трябва да заплати на частния жалбоподател направените от последния разноски за настоящото производство в размер 15 лв. – платена държавна такса. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение