Определение № 5661 от 30.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2025 г.

Производството е чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на "Ирго" ООД срещу разпореждане № 556 по входящ № 818 от 06.03.2025 г. от 02.04.2025 г. по адм. дело № 490/2024 г. на Административен съд - Кюстендил. С обжалваното разпореждане АС - Кюстендил е постановил връщане на касационната жалба на "Ирго" ООД срещу решение № 186/04.02.2025 г. по адм. дело № 490/2024 г. на АС - Кюстендил поради неизпълнение на дадените от съда указания с разпореждане № 400/12.03.2025 г. за отстраняване на нередовности на касационната жалба. Частният жалбоподател излага доводи, че съдът неправилно е разпоредил връщане на касационната жалба, т. к. не е получил разпореждането за отстраняване на нередовности на касационната жалба, поради което не е отстранил същите. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С разпореждане № 400/12.03.2025 г. по адм. дело № 490/2024 г. административният съд е дал указания на касационния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани нередовностите на подадената касационна жалба от "Ирго" ООД срещу постановеното по делото решение № 186/04.02.2025 г. като внесе държавна такса в размер на 1317,40лв. по сметка на Върховния административен съд и представи документ за това. По делото е приложено съобщение до жалбоподателя, на което е отбелязано, че е връчено лично на 19.03.2025 г. на получателя, с положен подпис, без да е отбелязано на кое лице и в какво качество е връчено съобщението. Съдът е приел, че връчването е редовно и поради това, че в указания срок касационният жалбоподател не е изпълнил дадените указания и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК е постановил обжалвания резултат. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че след постъпване на частната жалба от оспорващия срещу разпореждане № 556 по входящ № 818 от 06.03.2025 г. от 02.04.2025 г. по адм. дело № 490/2024 г. на АС - Кюстендил ,по делото е представено заявление от куриера и призовкар при АС - Кюстендил, връчил съобщението на 19.03.2025 г., в което е посочил, че същото не е връчено лично на управителя на дружеството, а на друго лице, което се е съгласило да го приеме. Предвид изложените обстоятелства, първоинстанционният съд неправилно е приел, че касационният жалбоподател е редовно уведомен за оставяне на касационната жалба без движение и дадените указания за отстраняване не нередовностите й. Съгласно чл. 138, ал. 1 АПК, призовките се връчват по реда на чл. 137 от същия кодекс, а според ал. 3 на същата разпоредба съдебните актове или книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137. По делото не е посочен електронен адрес на жалбоподателя за получаване на съобщения в производството, поради което намират приложение разпоредбите на чл. 18а, ал. 7 - 9 АПК, към които препраща нормата на чл. 137, ал. 5. При това положение и съгласно чл. 50, ал. 1 и 3 ГПК вр. чл. 144 АПК връчването на юридически лица и търговци се извършва в канцеларията на последния посочен в регистъра адрес, като може да се извърши на всеки служител или работник, който се съгласи да приеме съдебните книжа и съобщения. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. По делото е приложена молба от 10.03.2025 г. от управителя на дружеството всички съдебни книжа, включително и съобщенията да бъдат изпращани на посочения в същата адрес, до управителя И. Н. А.. Видно от съобщението до частния жалбоподател е, че е връчено на посочения от управителя адрес, но в него не се съдържат данни за лицето и качеството, в което е получило съобщението. Поради това административният съд неправилно е приел, че съобщението за разпореждането по чл. 213а, ал. 1 ГПК на съда е връчено редовно и съответно касационният жалбоподател не е изпълнил в указания преклузивен срок дадените указания. Обжалваното разпореждане, с което е постановено връщане на касационната жалба на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК следва да се отмени и делото се върне на същия съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,