Определение № 8816 от 03.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2026 г.
ВАСОсмо отделение03.09.2026 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 1351 от 11.08.2026 г., постановено по адм. дело № 347/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА: СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000092/28.07.2026 г. на началник сектор при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, до приключване на производството по адм. дело № 347/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол с влязъл в сила съдебен акт. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. А. Ю. от гр. Ямбол, чрез адв. Гиргинова като процесуален представител, против определение № 1351 от 11.08.2026 г., постановено по адм. дело № 347/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000092/28.07.2026 г. на началник сектор при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Ответникът – началник сектор при ОДМВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на М. А. Ю. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000092/28.07.2026 г. на началник сектор при ОДМВР – Ямбол, сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Като фактическо основание за издаването й е посочено, че на 26.07.2026 г. около 19:55 ч. в с. Кукорево, по ул. „Граф Игнатиев“, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е прекратена служебно на 23.06.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За деянието е съставен акт за установяване на административно нарушение № GA4983467 от 26.07.2026 г. С обжалваното определение искането е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че по делото не са релевирани нови обстоятелства, тъй като поетите от жалбоподателя облигационни задължения и местоживеенето му предхождат издаването на заповедта, както и че твърдените вреди имат имуществен характер, които подлежат на компенсация и нямат характера на непоправими. Определението е неправилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съгласно който подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Този закон не предвижда специални основания за спирането му, поради което намират приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възможност изпълнението да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и 2) нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта, от които тази вреда произтича. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки и за въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е върху оспорващия. Настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно, а значимостта й подлежи на съпоставяне със значимостта на целите, които законът поставя с допуснатото от него предварително изпълнение. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното искане за спирането му. В случая преценката е ограничена единствено до въпроса дали оспорващият е доказал конкретни вреди от предварителното изпълнение и дали те са с висока степен на значимост, без да подложи на самостоятелна преценка представеното с жалбата писмено доказателство и без да анализира установеното деяние като основание на акта от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и на това дали с предварителното й изпълнение продължава да се постига защитимата от закона цел. Този пропуск е довел до неправилен краен извод. По делото е представена застрахователна полица № BG/22/126002614729 от 28.07.2026 г. на ЗК „Лев Инс“ АД за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № [рег. номер], с начало на застрахователното покритие 28.07.2026 г., 14:58 ч., и срок до 28.07.2027 г. Застраховката е сключена в деня на издаване на оспорената заповед и два дни след установяване на нарушението, с което са отстранени неблагоприятните последици от деянието. Предвид това и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство подлежи на служебно възстановяване. Касае се за факт, настъпил след издаването на оспорения административен акт, поради което той съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. Предварителното изпълнение, включително допуснатото по силата на закона, не съществува самостоятелно. То обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Неговата цел е защитата на обществения интерес, като при допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение законодателят е презюмирал наличието на надделяващ обществен интерес, който следва да бъде охранен. Приложената ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП има преустановителен характер, тъй като е насочена към прекратяване на състояние, при което по пътищата се движи превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и със служебно прекратена на това основание регистрация. След като това състояние е преустановено чрез сключването на застраховката и произтичащото от него служебно възстановяване на регистрацията, предварителното изпълнение на мярката до решаване на спора по същество единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, без да допринася за защитата на обществения интерес. При това положение неблагоприятните последици за адресата на акта, а именно невъзможността да управлява моторно превозно средство и произтичащите от нея затруднения при придвижването му от с. Тенево до гр. Ямбол с цел упражняване на трудова дейност, се явяват несъразмерни на противопоставимия им обществен интерес и обосновават извод за значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на акта. Неправилно първоинстанционният съд приема, че по делото не са релевирани нови обстоятелства. Ново обстоятелство в случая не са поетите от жалбоподателя облигационни задължения, нито местоживеенето му, които действително предхождат издаването на заповедта, а сключването на задължителната застраховка след постановяването й и произтичащото от това служебно възстановяване на регистрацията на превозното средство. Неправилно е и съображението, че се касае до имуществени вреди, които подлежат на компенсация и нямат характера на непоправими. Следва да се има предвид, че преценката по чл. 166, ал. 2 АПК не се изчерпва с поправимостта на вредата, а включва и съотнасянето й към обществения интерес, чиято защита предварителното изпълнение обслужва. Когато този интерес вече е удовлетворен чрез отстраняване на самото основание на приложената мярка, както е в случая, засягането на правната сфера на адресата остава непротивопоставено на друг защитим интерес със същата степен на значимост. В този смисъл настоящият състав приема, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на самата заповед не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Тези аргументи касаят предмета на главния спор по нейното оспорване, по който дължи произнасяне Административен съд – Ямбол при решаване на делото. Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта се спре до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. По тези съображения Върховният административен съд, осмо отделение,
Цитирани разпоредби
11- чл. 166, ал. 2
- чл. 166, ал. 4
- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 140, ал. 1 ЗДвП
- чл. 143, ал. 10 ЗДвП
- чл. 172, ал. 6 ЗДвП
- чл. 171, т. 1
- чл. 229