Определение № 60205 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1946/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], чрез пълномощник адв. Д. Д., с искане за допълване на определение № 60427/01.07.2021 г. по т.д. № 1946/2020 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД /НЕК ЕАД/, [населено място]. Ответната страна – „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1946/2020 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на НЕК ЕАД, [населено място], против решение № 1446 от 02.07.2020г. и касационна жалба на същата страна против решение № 583 от 06.03.2020г., двете постановени по т.д. № 3546/19г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 60427/01.07.2021 г. по т.д. № 1946/2020 на ВКС не е допуснал решенията до касационно обжалване. В определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал два броя отговори, по един на всяка касационната жалба. В подадения отговор с вх. № 74932/12.10.2020 г. по вх. рег. на Софийски апелативен съд липсва искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Такова искане се съдържа в депозирания отговор с вх. № 9404/26.06.2020 г. по вх. рег. на Софийски апелативен съд. Към него са и представени доказателства за реално извършване на разноски. Представено е пълномощно от „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], в полза на адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“ за процесуално представителство пред ВКС по повод касационната жалба на НЕК ЕАД против решение № 583 от 06.03.2020 г. по т.д. № 3546/2019 г. на САС и преупълномощаване със същите права на адв. Д. Д.. Страната е приложила още списък с разноски по чл. 80 ГПК и копие от фактура № [ЕГН]/17.06.2020 г. с получател „Топлофикация София“ ЕАД и доставчик адвокатското дружество. Фактурираната услуга е „възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, по която се образува производство пред ВКС по подадена от НЕК ЕАД касационна жалба с вх. № 3333/08.04.2020 г. против решение № 583/06.03.2020 г., постановено по т.д. 3546/2019 г. на САС, 13 с-в, и процесуално представителство пред ВКС“, като стойността на фактурата е 39066 лв. с ДДС. Към фактурата е приложено преводно нареждане с наредител „Топлофикация София“ ЕАД, получател адвокатско дружество „Д., Д., Н. и ко“, основание за плащане „[ЕГН]/17.06.2020 г. дог. Д-О-81.17.06.2020“ и е преведена сума в размер на 39066 лв. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение