Определение № 192 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 953/2022 г.

Производство по чл. 251 от ГПК. С постановеното по делото определение № 115/25.03.2022 г. е отменено разпореждане № 4008/17.12.2021 г. по частно гр. дело № 2133/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е била върната частната касационна жалба на И. Г. К.; и делото е върнато на САС за по-нататъшно администриране на жалбата. Със същото определение е оставено без уважение искането на адв. В. С. за определяне, в качеството ѝ на особен представител на жалбоподателя И. К., на възнаграждение за предоставената на последния правна помощ по делото. С молба с вх. № 2908/30.03.2022 г. адв. В. С., в качеството си на особен представител на жалбоподателя И. К., моли съда да тълкува мотивите към така постановеното определение, като сочи, че не може да ги разбере. Молбата е неоснователна. Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 251 от ГПК, единствено диспозитивът на влезлия в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт подлежи на автентично тълкуване от съда, който го е постановил. Мотивите към акта могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 251 от ГПК само с оглед изясняване волята на съда, изявена в неговия диспозитив, но самите мотиви не могат да бъдат тълкувани самостоятелно – отделно от диспозитива (както и не подлежат на обжалване отделно от него – т. 18 от тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС). Неясните и неразбираеми мотиви на съда съставляват необоснованост на съдебния акт и могат да обусловят неправилност на същия, но не и тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, след като диспозитивът на акта е ясен и не се нуждае от тълкуване. В случая молителят не твърди да е неясен диспозитивът на определение № 115/25.03.2022 г. и не иска тълкуване на същия, а единствено – на мотивите към него, като дори не сочи каква неяснота има в тях. В заключение – молбата следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение