Определение № 1727 от 04.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 849/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Банка ДСК“ АД срещу решение № 1503 от 11.12.2024г. по в.гр.д. № 1917/2024г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 12786/2022г. на РС Пловдив и е отхвърлен искът срещу П. И. М., предявен по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на банката за: сумата 18 750лв. - главница, ведно със законна лихва от 05.06.2019г.; сумата 1 504 лв. - договорна лихва за периода 25.08.2018г.-28.05.2019г.; сумата 622.41 лв. - лихвена надбавка за забава за периода 25.08.2018г.-28.05.2019г.; сумата 289.50лв. - такси; сумата 14.60лв. - обезщетение за забава, дължими на основание договор за кредит - овърдрафт от 18.11.2015г., с кредитополучател „Мартранс-07“ЕООД и поръчител П. И. М., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият състав констатира, че подадената касационна жалба е недопустима: Предмет на делото е установяване на вземане, дължимо от поръчител, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, произтичащо от търговска сделка - договор за кредит, сключен между търговци. При сключването на договора ответникът П. М. е бил едноличен собственик на капитала и управител на кредитополучателя „Мартранс-07“ЕООД като лично е обезпечил кредита - овърдрафт, предоставен за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания, свързани с бизнес оборота на търговското дружество, чрез договор за поръчителство. Ответникът няма качество на потребител, не е налице хипотезата на чл.113,изр. второ ГПК, тъй като с поетото поръчителство М. действа в рамките на своя търговски, професионален интерес. Следователно, въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1, предложение второ ГПК като постановено по търговски спор с цена на обективно съединени искове, всеки под 20 000лв. Посочването в решението на ОС Пловдив на обжалваемостта му не създава такава възможност поради императивност на разпоредбите, които уреждат правилата за осъществяване на инстанционния контрол. Като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. За осъществената безплатно адвокатска защита на М. касаторът следва да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА претендирано с отговора на касационната жалба адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 650 лв. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.