Определение № 60293 от 04.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 926/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от “Национална електрическа компания“ЕАД срещу определение № 260103/01.03.2021г. по в.т.д. №737/2020г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е спряно въззивното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по адм.дело №3665/2019г. по описа на АССГ. Жалбоподателят моли да бъде отменено определението като неправилно. Излага доводи, че в случая не е налице преюдициалност между двете производства. Счита, че нетното специфично производство /НСП/ не е част от ценообразуващите елементи, а е част от икономическите параметри за утвърждаване на преференциални цени на електрическата енергия, като отмяната на решението за установяване на НСП има само декларативен характер, но не и конститутивно действие. Поддържа, че следва да се съобрази разпоредбата на чл.13, ал.9 Закона за енергетиката, съгласно която обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението им, като по силата на предварителното изпълнение, предвидено от закона, процесният индивидуален административен акт е породил действие към процесния период. „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД не е подало писмен отговор. Ответникът по частната жалба „Енерджи Груп-БГ“ООД не подава писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството по т.д. №978/2019г. на ОС-Пловдив е било образувано по искове, предявени от „Енерджи Груп-БГ“ООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 88 438,55 лв., представляваща сбор от разликата между дължимата преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW до 10 000 kW и реално платената цена за произведеното и продадено количество електрическа енергия от ищеца в периода м.ноември 2016г.-м.декември 2018г., по договор от 19.06.2013г., ведно със законната лихва за забава, както и сумата 19 099 лв. - обезщетение за забава за периода 01.01.2017г.-07.11.2019г. Претенциите на ищеца се основават на твърдение, че по силата на сключения договор ответникът се задължава да изкупува произведената от ищцовото дружество електрическа енергия от възобновяеми източници, като в изпълнение на решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР ответникът изкупува на преференциални цени само ел.енергията до произведените 1 188 kWh, а произведената над това количество енергия- на по-ниски цени. Това решение на КЕВР е отменено с решение на АССГ по адм.дело №10757/2017г. на ВАС, като отмяната има обратно действие, поради което ищецът претендира, че му се дължи разликата между заплатената по-ниска цена по решението на КЕВР и дължимата преференциална цена. При постановяване на първоинстанционното решение съдът е констатирал, че с оглед изменението на разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, с §17 ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. Съдът установява, че считано от 24.07.2015 г., е прието Решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т.4.13 от което е определено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-018/28.06.2012г., в размер 1 188 kWh за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW до 10 000 kW. С цитираните влезли в сила решения на Административен съд София-град и Върховен административен съд е отменено Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта му по т.4.13. Съдът установява, че след отмяната на горното решение е прието Решение № СП-4/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485,60 лв./MWh в Решение Ц-018/28.06.2012г. на КЕВР, по т.15 за електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp до 10 000 kWp. Спорен е бил според съда въпросът каква цена се дължи за произведеното от ищеца количество ел.енергия, надхвърлящо т.нар. нетно специфично производство – преференциална или цена за излишък. По въззивна жалба от „Енерджи Груп-БГ“ООД срещу постановеното първоинстанционно решение е образувано т.д. № 737/2020г. на ПАС, като с обжалваното определение въззивният съд е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Съдът е изложил съображения, че отказът на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД да изкупува произведената от възобновяеми източници електроенергия над нетното специфично производство се основава и на Решение № СП-4/06.03.2019 г. на КЕВР, което е обжалвано от ищеца и е предмет на административното производство по адм.дело №3665/2019г. по описа на АССГ. Атакуваният ИАА определя нетното специфично производство на електрическа енергия, като максимална граница, до която ще се изкупува енергията от възобновяеми източници. Следователно според ПАС валидността и законосъобразността на решение № СП-4/06.03.2019 г. на КЕВР има значение за уреждане на отношенията между страните на основание сключения договор за изкупуване на електрическа енергия. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. С изменението на чл.31, ал. 5 ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 24.07.2015г./ е прието, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. Решенията на КЕВР, каквото е процесното, не само подлежат на незабавно изпълнение, като обжалването им не спира изпълнението, но и искането за спиране на изпълнението, освен на решения за налагане на санкции, прекратяване или отнемане на лицензии и сертификати, е недопустимо /чл.13, ал.9 ЗЕ/. Законодателят е преценил, че отношенията, които се регулират с тези административни актове, са от особена обществена значимост, поради което за разлика от останалите индивидуални административни актове, чието оспорване спира изпълнението и само по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение /чл.166 и чл.167 АПК/, те имат незабавно изпълнение, чието спиране е недопустимо. Следователно по силата на закон е допуснато предварително изпълнение на горепосоченото решение на КЕВР и със закон се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на допуснатото предварително изпълнение. Спирането на настоящото производство поради висящността на административното производство по оспорване на решението на КЕВР индиректно би довело до спиране на изпълнението на това решение, което е недопустим правен резултат. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че по силата на законово регламентираното предварително изпълнение на този индивидуален административен акт, независимо от обжалваното на последния, следва за спорния период да се зачетат правните последици, към които е насочен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което определението за спиране на производството следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение