Определение № 9685 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Технопанел" ЕАД, ЕИК 175258670, подадена от процесуалния представител адв. Й. Иванов, срещу определение № 25185/23.07.2025 г., постановено по адм. дело № 11136/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Съдебното производство е за втори път пред настоящата инстанция, след като с определение № 7411/04.07.2025 г. по адм. дело № 6943/2025 г. по описа на ВАС е отменено определение № 23575/14.11.2024 г., поправено с определение № 12407/09.04.2025 г. по адм. дело № 11136/2024 г. на Административен съд София–град и делото е върнато с указания за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определение № 25185/23.07.2025 г. като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Жалбоподателят твърди, че предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на процесното митническо решение в съответната част са доказани по делото, поради което съдът е следвало да уважи направеното искане. Развива аргументи за липса на конкретен анализ на представените доказателства от „Технопанел" ЕАД, за нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, както и за нанасяне на значителни и труднопоправими вреди на дружеството. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и спиране на предварителното изпълнение на решение № РМЗ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София в частта на допълнително установените задължения за мита по 61 броя митнически декларации, дължимите лихви за неплатени в срок задължения за мита и за данък върху добавената стойност (ДДС) при внос. Претендира се присъждане на внесената държавна такса пред ВАС, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по частната жалба – директорът на ТД Митница София, чрез юрк. Алексиев, оспорва същата като неоснователна с писмен отговор от 04.09.2025 г. и прави искане да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта и правилността на определението на наведените основания и след служебна проверка, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № РМЗ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г., с което директорът на ТД Митница София е променил кода в декларираните ЕД 5/15 „Код на държава на произход“ по митнически декларации, подробно описани в Таблица на стр.стр. 47 - 57 от решението и е определил ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25%, нова данъчна основа и нов размер на публичните вземания, като „Технопанел" ЕАД е задължено да плати по сметка на Агенция Митници дължими публични държавни вземания по МД за допълнително (защитно) мито в размер на 5 821 733,02 лв., заедно с дължимите лихви съгласно чл. 114, § 1 и 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и ДДС в размер на 1 164 346,65 лв., заедно с дължимите лихви съгласно чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ във вр. с чл. 114, § 1 и 2 Регламент (ЕС) 952/2013. В т. 6 от митническото решение е посочено изрично, че актът подлежи на предварително изпълнение на основание и при условията на чл. 22, § 4 Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б, ал. 2 ЗМ. В хода на съдебното производство „Технопанел" ЕАД е направило особено искане за спиране на предварителното изпълнение на решение № РМЗ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г., в частта на допълнително установените задължения за мита по конкретно изброени 61 броя митнически декларации с общ размер на задължението 798 107,87 лв.; на дължимите лихви за неплатени в срок задължения за мита и дължимите лихви за неплатени в срок задължения за ДДС при внос. Към него са представени доказателства и е отбелязано, че на 11.10.2024 г. с две платежни нареждания по сметка на Агенция Митници са преведени суми в размер на 5 821 733,45 лв. и 1 164 346,76 лв. Изложени са доводи за нарушение на нормата на чл. 103, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013. На следващо място е посочено, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще причини значителна и труднопоправима вреда на дружеството, тъй като то не разполага с други оборотни средства за покриване на извънредни задължения поради достигане на одобрените лимити за акредитиви и банкови гаранции от 2 000 000 евро, има сключен договор за овърдрафт и банков инвестиционен кредит в размери съответно 6 000 000 лв. и 3 500 000 евро, обезпечени с наличните активи и банкови сметки. Предварителното изпълнение на този етап би довело до изискуемост на вземанията към дружеството и невъзможност да бъдат посрещнати текущите задължения за покупка на стоки и разходи за заплати и осигуровки на 76 служителя (възлизащи на 330 000 лв. месечно), а като краен резултат – до сериозни финансови затруднения и прекратяване на дейността. С определение № 23575/14.11.2024 г., поправено с определение № 12407/09.04.2025 г. по адм. дело № 11136/2024 г. на Административен съд София–град е постановил спиране на предварителното изпълнение на обжалваното пред него решение РМЗ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. на директора на ТД "Митница София" в неговата цялост. При повторното разглеждане на въпроса във връзка с определение № 7411/04.07.2025 г. по адм. дело № 6943/2025 г. по описа на ВАС, решаващият съд е приел подаденото искане от „Технопанел" ЕАД за неоснователно. Според съдебните мотиви, не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК и тези на чл. 45, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона и от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, че предварителното изпълнение на митническото решение, с което са определени допълнителни публични задължения за мита и лихви по гореизброените митнически декларации в общ размер на задължението от 798 107,87 лв. и дължимите лихви за неплатени в срок задължения за ДДС при внос, създава опасност да му бъде нанесена непоправима вреда. Липсват данни за предоставено обезпечение и внесен депозит след постановяване на оспореното решение в размера на главницата и лихвите или документирана оценка, въз основа на което се установява, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника. Така постановеното определение от Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. От процесуална страна първоинстанционният съд не е разграничил реда и предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК от тези на чл. 45 Регламент (ЕС) № 952/2013, респективно чл. 221 ЗМ. Основателни са и наведените оплаквания за липсата на анализ на представените доказателства от „Технопанел" ЕАД. Между страните по делото не е налице спор по относимите факти за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение РМЗ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. и извършените доброволни плащания на публичните задължения в общ размер на 6 986 080,21 лв. с платежни нареждания от 11.10.2024 г. Съгласно чл. 45, § 1 Регламент (ЕС) № 952/2013 на ЕП и на Съвета, подаването на жалба не спира изпълнението на обжалваното митническо решение. Идентична е разпоредбата на чл. 221, ал. 1 ЗМ, според която обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение. В настоящия случай не е налице хипотезата по чл. 221, ал. 3 ЗМ, касаеща спиране на изпълнението на акта от органа, от който го е издал, в срока за неговото оспорване и при предоставено обезпечение. ЗМ не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което приложима се явява общата норма на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, която предвижда, че за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и това да е в резултат на новонастъпили факти. Константна е практиката на ВАС при сходна фактическа обстановка, според която правните възможности за защита срещу предварителното изпълнение могат да се реализират, съобразно етапите на процесния спор (вж. определение № 8873/26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 8754/2023 г., определение № 6072/21.06.2022 г., постановено по адм. дело № 4940/2022 г. и др.). Направеният извод е в съответствие с чл. 43 Регламент (ЕС) № 952/2013, изключваща приложението на чл. 44 и чл. 45 от регламента за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган или от митническите органи, когато действат като правораздавателни органи. В този смисъл Съдът на ЕС, приема в решението по дело C‑770/22, OSTP Italy Srl, т. 41, че независимо че чл. 44, § 2 от Митническия кодекс на Съюза (МКС) визира случая, когато правото на обжалване, за което тази разпоредба предвижда, че трябва да може да се упражни на две нива, би било упражнено последователно пред два правораздавателни органа, все пак залегналото в чл. 45, § 1 МКС правило, че подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение, важи само за жалбите, подадени срещу решения относно прилагането на митническото законодателство, приети от митническите органи, а не срещу актове на правораздавателни органи, постановени по такива жалби. За да бъде уважено искането с правно основание чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Въз основа на представените доказателства с искането на „Технопанел" ЕАД по делото се установява, че предварителното изпълнение на митническия акт, установяващ публични вземания в особено големи размери, ще му причини значителни и трудно поправими вреди. Безспорен факт е, че дружеството вече е платило по-голямата част от определените с решение РМЗ-5800-1572/32-1003562/12.09.2024 г. публични задължения за мита, ДДС и лихви. Крайното заключение на първоинстанционния съд е изградено в противоречие с данните и представените доказателства за задълженията на стопанския субект към финансови институции, вписаните обезпечения в ЦРОЗ и предстоящите разходи за заплати и осигуровки на служителите, които несъмнено представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК. Дружеството не разполага със свободни активи, които без да създават опасност от прекратяване на дейността му и съществуването му като правен субект, могат да послужат за принудително изпълнение на задължението за мито и лихви по процесното решение. Доказателства в тази насока не се сочат от процесуалния представител на ответника. Изцяло необосновани от законова гледна точка са изводите на административния съд за липса на предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите или документирана оценка, установяваща че такова обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника съгласно чл. 45, § 3 МКС. Без да се засягат наведените оплаквания по съществото на спора, спирането на стопанската дейност и неплатежоспособността на жалбоподателя със сигурност представляват значителна и трудно поправима вреда, водеща до непоправими индивидуални и фискални последици, за които митническият орган не държи сметка. При тези релевантни факти следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, с оглед на което искането за спиране на изпълнението се явява основателно. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за спиране изпълнението на митническото решение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Претенцията на „Технопанел" ЕАД за присъждане на разноски за настоящото производство е основателна, като същата следва да бъде разрешена от първоинстанционния съд на основание чл. 236 във вр. с чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, Върховен административен съд, тричленен състав на осмо отделение,