Определение № 3288 от 06.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 307/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба с вх. №12848/23.07.2024г. касаторът „НГ 02“ ЕООД във връзка с определение № 1374/28.05.2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 694/15.11.2023г., постановено по в.т.д. № 493/2023г. на Софийски апелативен съд, е поискал да бъде освободена предоставената гаранция в размер на сумата от 56 345,51 лв. и да бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка на трето лице - „МЛ Груп“ ООД. С молба от 14.08.2024г. противната страна – „София саут ринг мол“ ЕАД, е възразила срещу искането, като е посочила, че се водело между страните дело № 294/2021г. на СГС. С отговор на молбата, молителят „НГ 02“ ЕООД, в становище от 10.09.2024г., е оспорил доводите на ответника по касация, твърдейки, че не е предявен иск за обезщетение за вредите от забава на изпълнението в законовия срок. С разпореждане от 11.09.2024г. съдът е дал възможност на възразилия по искането за освобождаване на гаранцията ответник, да уточни завел ли е дело за вреди от забавата на изпълнението по смисъла на чл. 284, ал.4 ГПК и представи доказателства за това. С допълнителна молба от 26.11.2024г., подадена от „София Саут Ринг Мол“ ЕАД в изпълнение на указанията по разпореждането от 11.09.2024г., молителят е посочил отново, че възразява срещу освобождаване на депозита, поради това, че между страните се водело дело № 294/2021г. по описа на СГС. ВКС, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С решение № 694/15.11.2023г., постановено по в.т.д. № 493/2023г. на Апелативен съд - София, е потвърдено решение № 260154/05.04.2023 г. по т.д. № 503/2020 г., на СГС, ТО, VI-14 състав, с което на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД касаторът „НГ 02“ ЕООД е осъден да предаде на „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД, държането върху следния недвижим имот: помещение № 2.08, с предназначение обект от веригата „Subway“, подробно описан, предоставен му за временно възмездно ползване по силата на договор за наем от 11.06.2013 г. и Анекс № 1 към него. С определение №1374/28.05.2024г. на ВКС по к.т.д. №307/2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. Изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е било спряно по реда на чл. 282 ГПК с определение № 65/11.01.2024 г. по ч. т. д. № 2007/2022 г. на ВКС, II т. о. по молба на ответника по иска – „НГ 02“ ЕООД и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 56 345,51 лв., намираща се по набирателната сметка на ВКС и към настоящия момент съгласно служебно приложената счетоводна справка и удостовереното от служител. Сумата като гаранция е определена с разпореждане на съда въз основа на едногодишния наем на имота. От данните по делото за предмета на т.д. №294/2021г. на СГС, на което се позовава „София саут ринг мол“ ЕАД, е видно, че същото е образувано по иск, предявен от „НГ 02“ ЕООД за установяване съществуване на наемно правоотношение по договора, като има и предявен осъдителен иск за премахване на витрини / по данни от определението от 20.04.2022г. на СГС, 6-10 състав/. Други доказателства за предмета на това дело не са представени и не може да се направи извод, че същото е заведено за обезщетение за вреди от забава на изпълнението по смисъла на чл. 282, ал.4 от ГПК. Доказателства за заведен иск за вреди от „СОФИЯ САУТ РИНГ МОЛ“ ЕАД във връзка със спирането на делото и внесената за това гаранция, последният не е представил, въпреки дадените му изрично указания с разпореждането от 11.09.2024г. в срока, който му е предоставен, изтекъл на 27.11.2024г. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за освобождаване на гаранцията е процесуално допустима. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения срок по чл. 82 от ГПК, едногодишен от датата, на която вземането е станало изискуемо. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 28.05.2024г., след която дата е влязло в сила осъдителното въззивно решение, а искането за връщане на гаранцията е депозирано на 23.07.2024г., т.е. в срок, от страната, внесла депозита. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 4 ГПК, обезпечението подлежи на връщане, освен ако в двуседмичен срок от влизане в сила на решението носителят на вземането е предявил иск за обезщетяване на вредите от забавянето на изпълнението, в който случай същото се задържа. Внесеното обезпечение по чл. 282 ГПК е предназначено за обезщетяване на вреди от забава на спряното изпълнение, но не служи за покриване на други парични задължения на длъжника към насрещната страна, дори и те да са съдебно присъдени разноски във връзка с делото. Признатото с въззивното решение вземане е непарично /за опразване на нает имот/, поради което възразилата страна следва да установи, че претендира за понесени вреди по специалния исков ред от забава на изпълнението на уважената претенция. Въпреки дадената възможност на ответника, той не е представил доказателства, че в срока по чл. 284, ал. 4 ГПК е предявил такъв иск. В молбите си по делото, „София саут ринг мол“ ЕАД е посочил, че се водело между страните дело с №294/2021г. на Софийски градски съд, но от данните по настоящото дело за неговия предмет, и предвид липсата на ангажирани други доказателства за същото, се установява единствено, че по това дело иск е предявен, не от „София саут ринг мол“ ЕАД, а от ответника - „НГ 02“ ЕООД, и искът е за установяване съществуване на наемно правоотношение по договора, като има и предявен осъдителен иск за премахване на витрини. Това дело не е с предмет вреди от забава на изпълнението на осъдителното въззивно решение, което е било спряно, за обезпечение на които да служи представената парична гаранция. Същевременно следва да се съобрази, че разпоредбата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Обезпечението подлежи на връщане на вносителя при установяване, че е погасил задължението. Предвид предназначението на паричната гаранция - да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тя обезпечава изпълнението му, т.е. за да се освободи, при положение, че искът е уважен, а не отхвърлен, следва да се установи удовлетворяване на притезанието, в случая за освобождаване и връщане на имота. Когато въззивното решение не бъде допуснато до касационно обжалване, каквато е настоящата хипотеза, внесената като обезпечение сума обезпечава изпълнение на решението. В случая молителят, претендиращ връщане на внесената като гаранция сума нито твърди, нито установява, че е налице изпълнение на притезанието, като ответникът също не сочи и признава този факт. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за освобождаване на внесената като гаранция сума, тъй като не се установява изпълнение на обезпеченото притезание. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Второ търговско отделение