Определение № 1403 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1864/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ХУК-КОБУРГ–Алгемейне ферзихерунг“ АГ, представлявано от адв. Л. Т., срещу определение № 2584 от 18.10.2023г. по в.гр.д. № 2602/23г. на САС, 8 състав, с което е спряно производството по делото до произнасянето от СЕС по дело № С-86/2023г. Частният жалбоподател поддържа, че в рамките на производството пред СГС като първа инстанция по искане на ищците е отправено преюдициално запитване до СЕС по формулирани от тях въпроси, като въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД като особена повелителна норма не е поставен от ищците и затова не е разглеждан в съдебното решение. Намира, че няма основание за допускане на второ спиране на едно и също дело поради отправено преюдициално запитване до СЕС, тъй като това се явява нарушение на принципа на разглеждане на делото в разумен срок, а спорът следва да бъде решен в рамките на очертания от страните предмет. Излага и съображения, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД няма отношение към правния спор, тъй като съдът е приел, че в случая е приложило германското право. Изтъква, че с оглед липсата на доказателства за настъпили обстоятелства, от които възниква вземане за обезщетение, не е релевантен въпросът как следва да бъде определен размерът на обезщетението. Поради това намира, че изходът на образуваното пред СЕС дело по преюдициалното запитване няма отношение към правилното решаване на спора. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответниците по частната жалба Д. А. Р., действаща чрез своя баща и законен представител А. Р. М., и Р. А. Р., действаща със съгласието на своя баща и законен представител А. Р. М., представлявани от адв. Н. Д., оспорват частната жалба. Излагат съображения за правилност на извода на въззивния съд, че за да се даде отговор на основния за спора въпрос – кое е приложимото национално деликтно право /немското или българското/ и по-конкретно чл.52 ЗЗД представлява ли особено повелителна норма по смисъла на чл.16 от Регламент „Р. II“, изключваща приложението на немското право, е необходимо тълкуване на правото на общността, което е в прерогативите единствено на СЕС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. В съдебно заседание на 17 май 2023 г. по тълкувателно дело № 1/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд е отклонено искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: "Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд. " Настоящият състав намира, че определението за спиране, постановено от състав на Апелативен съд София, с което този съд е спрял висящото пред него въззивно производство поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване. Отправянето на преюдициално запитване от запитващия национален съд е резултат на неговата суверенна преценка, поради което съгласно чл.631, ал.1 ГПК постановеното от този съд определение за спиране на делото не подлежи на обжалване. Аналогично на посоченото, е независима и автономна и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюцициално запитване, като основанието и необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Поради това следва да се приеме, че идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт. И в двете посочени хипотези на спиране на делото преценката на съда коя е приложимата за спора материалноправна норма, дали за правилното му разрешаване следва да се приложи разпоредба от правото на ЕС или да се съобрази акт на СЕС, е част от същинската правоприлагаща дейност, която е изцяло в компетентността на съответния решаващ съд. Проверката за правилността на тази преценка на съда, който спира делото поради вече отправено от друг съд преюдициално запитване, чрез обжалване на определението за спиране би представлявала неоправдана намеса в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил спиране, която проверка не е допустима на този етап от производството. Изводът за необжалваемост на определението за спиране при отправено вече искане за преюдициално заключение не води до безконтролност на акта на постановилия го съд, тъй като преценката за законосъобразност на определенията, които не подлежат на самостоятелно обжалване, се извършва при инстанционната проверка на постановения от този съд акт по съществото на спора. От друга страна, принципът за решаване на спора в разумни срокове не следва да ограничава и да бъде за сметка на разумното прилагането на принципа за ефективност и законосъобразност на резултата от съдебното производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение