Определение № 1313 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 777/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частната жалба на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 131446980 със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ №31, ет. 5, подадена чрез пълномощника му адв. Донев, против Разпореждане №68/08.01.2026 г. на Административен съд – Русе по административно дело №707/2025 г., с което на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ АПК е върната частната му жалбата против Определение №3346/12.12.2025 г., постановено по същото дело.

С доводи за неправилност на оспореното разпореждане частният жалбоподател претендира неговата отмяна и постановяване на съдебен акт по подадената от него частна жалба против Определение №3346/12.12.2025 г. Иска делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално, за администриране на жалбата му с вх. №8/05.01.2026 г. против Ревизионен акт (РА) №Р-03001824000538-091-001/05.05.2025 г. Представя пълномощно от 15.12.2025 г., с което Д. В. Й. – ликвидатор на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация упълномощава адв. С. Донев да представлява и защитава дружеството пред Административен съд – Русе по административно дело №707/2025 г., като извършва всички процесуални действия пред всички съдебни инстанции до окончателното приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт и потвърждава всички процесуални действия, извършени по делото от датата на вписването й като ликвидатор в Търговския регистър. Представя също и платежно нареждане от 22.12.2025 г. за внесена държавна такса в размер на 150 лв. по сметка на Върховния административен съд по частната жалба срещу Определение №3346/12.12.2025 г. по административно дело №707/2025 г. на Административен съд – Русе.

Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“– Варна – не оспорва същата в изразеното чрез пълномощника му юрк. Енев становище, а посочва, че следва да бъде съобразено образуването на тълкувателно дело №2/2025 г. При условията на евентуалност, ако бъде потвърдено оспореното разпореждане, счита, че жалбата с вх. №8/05.01.2026 г. против РА №Р-03001824000538-091-001/05.05.2025 г. е подадена в рамките на установения от закона срок, тъй като не е връчвал своето Решение №121/20.10.2025 г. на назначения ликвидатор.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран:

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против разпореждане, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 231 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да върне подадената частна жалба, административният съд приема, че жалбоподателят не е отстранил в дадения му 7-дневен срок нередовностите на същата по чл. 213,т. 2 и т. 3 АПК.

От данните по делото се установяват следните факти:

1. Административно дело №707/2025 г. по описа на Административен съд – Русе е образувано по жалбата на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация с вх. №4917/17.11.2025 г., подадена чрез назначения му временен представител адв. Донев, против РА №Р-03001824000538-091-001/05.05.2025 г.

2. С Определение №3182/28.11.2025 г. жалбата е оставена без движение и на ликвидатора са дадени указания в 7-дневен срок от съобщението да я приподпише, като изрично заяви дали я поддържа или не я поддържа.

3. С Определение №3346/12.12.2025 г. административният съд оставя без разглеждане жалбата на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация с вх. №4917/17.11.2025 г. поради неизпълнени указания в дадения срок.

4. Това определение е обжалвано с частна жалба от „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация чрез адв. Донев, подадена на 16.12.2025 г.

5. С Разпореждане №3379/16.12.2025 г. частната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя е указано в 7-дневен срок от съобщението да отстрани следните нейни недостатъци:

• да внесе държавна такса в размер на 150 лв. по посочената банкова сметка на Върховния административен съд или на ПОС терминал в сградата на съда и да представи документ, удостоверяващ плащането;

• да представи пълномощно за подаването и подписването на частната жалба;

• да представи доказателства за законово представителство.

В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на дадените указания в определения срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

6. Разпореждане №3379/16.12.2025 г. е съобщено на електронния адрес на адв. Д. Й. в качеството й на ликвидатор на 16.12.2025 г. и на адв. С. Донев на посочения в частната жалба съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения - гр. Русе, ул. „Хан Аспарух“ №31, ет. 5 на 17.12.2025 г.

7. С Разпореждане №68/08.01.2026 г. Административен съд – Русе връща частната жалбата против Определение №3346/12.12.2025 г. поради неизпълнени указания в дадения срок.

8. По делото постъпва втора жалба от „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация против РА №Р-03001824000538-091-001/05.05.2025 г., заведена с вх. №8/05.01.2026 г., подадена отново чрез адв. Донев, но приподписана от ликвидатора Д. Й..

9. С Решение №42/05.04.2024 г. на Окръжен съд – Русе по търговско дело №12/2024 г. е прекратено на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД, ЕИК 131446980.

10. С Определение №1527/18.04.2024 г. на Районен съд – Русе по частно гражданско дело №20244520101580/2024 г. по искане на директора на ТД на НАП – Варна на основание чл. 11, ал. 1 ДОПК адв. С. Донев е назначен за временен представител на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД, на който да се връчват документите, свързани с ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03001824000538-020-001/29.01.2024 г. В мотивите на определението е посочено, че след смъртта на управителя дружеството повече от три месеца няма законен представител.

11. В ТРРЮЛНЦ на 18.11.2025 г. е вписан ликвидатор на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация – Д. В. Й..

При тези факти настоящият касационен състав приема за правилен изводът на първостепенния съд, че дадените указания за отстраняване нередовностите на частната жалба против Определение №3346/12.12.2025 г. не са изпълнени в 7-дневен срок и в съответствие с чл. 213а, ал. 1, изречение второ във вр. с чл. 231 АПК той правилно я връща.

Към датата на подаване на частна жалба от „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД – в ликвидация чрез адв. Донев (16.12.2025 г.) в ТРРЮЛНЦ е вписан на 18.11.2025 г. ликвидатор на дружеството – Д. В. Й.. Съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган. Тъй като частната жалба не е подадена от ликвидатора, а от адв. Донев, правилно първостепенният съд приема, че не е изпълнено изискването на чл. 213, т. 2 във вр. с чл. 231 АПК да бъде приложено пълномощно към жалбата, когато тя се подава от пълномощник.

Адв. С. Донев е назначен за временен представител на „СПЕДИЦИЯ БАЕВ“ ЕООД на основание чл. 11, ал. 2 ДОПК по искане на директора на ТД на НАП – Варна за връчване на документите, свързани с ревизионното производство, образувано със ЗВР №Р-03001824000538-020-001/29.01.2024 г., т. е. за извършването само на определени процесуални действия спрямо юридическото лице, което няма представляващ. След назначаването на ликвидатор временният представител не може да представлява юридическото лице и да извършва процесуални действия от негово име, вкл. да обжалва РА пред съда.

Разпоредбата на чл. 29 ГПК, регламентираща особеното процесуално представителство, не намира приложение в случая и не е основание за различни правни изводи, противно на твърденията на жалбоподателя. При липса на предприети действия по продължаване на дейността на дружеството, само за времето до нейното прекратяване и назначаване на ликвидатор, последното може редовно да се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл. 29, ал. 2 ГПК, но не и след назначаването на ликвидатор (виж Решение №73/17.10.2017 г. на ВКС по т. д. №1465/2015 г., II т. о., ТК и Определение №126/11.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №5343/2023 г., III г. о., ГК).

Указанията, дадени в Разпореждане №3379/16.12.2025 г., с което частната жалба е оставена без движение, са точни и ясни. Същите са съобщени както на ликвидатора на 16.12.2025 г. по реда на чл. 138, ал. 2 АПК, така и на адв. С. Донев на посочения в частната жалба съдебен адрес на 17.12.2025 г. В дадения от съда срок нередовностите на частната жалба, свързани с липсата на пълномощно от ликвидатора, с което последният упълномощава адв. Донев, не са отстранени. Не е изпълнено и изискването на чл. 213, т. 3 АПК към жалбата да е приложен документ за платена държавна такса.

С настоящата частна жалба жалбоподателят представя платежно нареждане от 22.12.2025 г. за внесената държавна такса по сметка на Върховния административен съд. Държавната такса е внесена в 7-дневния срок от получаване на съобщението, но платежното нареждане не е представено по делото с №707/2025 г. по описа на Административен съд – Русе. Пълномощното, с което ликвидаторът упълномощава адв. Донев да подаде частната жалба също не е представено по делото, а се представя пред настоящия съдебен състав.

По искане на и. ф. председател на Върховния административен съд на 29.12.2025 г. е образувано тълкувателно дело №2/2025 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Отстранена ли е нередовността на жалбата, ако дължимата държавна такса е заплатена в указания от съда законоустановен в АПК срок, но платежният документ е представен извън този срок?“.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за спиране на настоящото съдебно производство до постановяване на тълкувателно решение по така образуваното тълкувателно дело №2/2025 г., тъй като безспорно жалбоподателят не е отстранил и втората нередовност в указания от съда 7-дневен срок, свързана с представянето на пълномощно, с което адв. Донев е упълномощен от ликвидатора да подаде жалбата. Съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че оспореното от него разпореждане е неясно и вътрешно противоречиво. Както беше посочено по-горе, указанията на съда за отстраняване на нередовностите са ясни и точни и са съобщени както на ликвидатора, така и на съдебния адресат на посочения от него в жалбата съдебен адрес.

Неоснователно също така жалбоподателят твърди, че съдът е бил длъжен да извърши проверка за това изпълнен ли е сложният фактически състав по назначаването на ликвидатор. Според чл. 266, ал. 3 ТЗ ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им, а според чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство става известно на третите лица от момента на вписването. Освен това, видно от представеното пълномощно ликвидаторът потвърждава всички извършени от адв. Донев процесуални действия след датата на вписването му в регистъра.

Така изложените съображения обосновават извод за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на оспореното с него разпореждане.

Що се отнася до искането на жалбоподателя делото да се върне на първостепенния съд с указания за администриране на втората жалба против РА с вх. №8/05.01.2026 г., то даването на такива указания не е в правомощията на Върховния административен съд в производството по реда на чл. 229 – чл. 236 във вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК. Компетентният да разгледа тази жалба съд дължи проверка за нейната допустимост и редовност по реда на чл. 158 и чл. 159 АПК, а дело по жалбата се образува от председателя на този съд или от неговия заместник според чл. 157, ал. 1 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение