Определение № 100 от 21.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 389/2011 г.

Подадена е молба от Ловно-рибарско дружество “Сокол-А.”, [населено място] за изменение на постановеното по настоящото дело Определение № 121 от 24.02.2012 г. в частта относно разноските, като в полза на дружеството бъде присъдена сумата 1 680 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Ответникът по молбата – В. Г. Б. от [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата по съображения в писмен отговор от 10.04.2012 г. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски, като е счел същото за неоснователно поради липса на доказателства за плащане на уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение. Поради това, че се представят след приключване на производството по делото, приложените към настоящата молба писмени доказателства – фактура, платежно нареждане и извлечение от банкова сметка, установяващи плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат взети предвид и да обосноват изменение на определението в частта относно разноските. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение