Определение № 93 от 13.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 1028/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по молба за поправка на явна фактическа грешка по реда на чл.33а НПК от процесуалния представител на А. К. Б. ЕООД – С. К. А.. Първоначално производството е било образувано по реда на чл.43, т.3 НПК във връзка с отвеждането на всички съдии от Окръжен съд – Пловдив по частна жалба срещу постановление на прокурор. С предходното произнасяне на ВКС делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд – Пазарджик. Впоследствие е постъпила молба(искане) на основание чл.33а НПК за поправка на явна фактическа грешка, подадена от горепосоченото ЮЛ чрез неговия представител. В нея се претендира допълване/поправка, свързана с невярно/непълно отразяване на иницииращия документ и доказуемия електронен произход на производството по чл.213 НПК, на акта на ВКС. Съдът намира искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Производството по чл.43, т.3 НПК е със специфичен предмет – определяне на съд, равен по степен, с цел гарантиране на обективност при разглеждане на делото, когато първоначално компетентният съд не може да формира състав. В това производство жалбоподателят по досъдебното производство и лицето, на което се праща препис от частната жалба няма качеството на страна в производството в чл.43, т.3 НПК. Правният интерес на субекта се изчерпва с това делото му да бъде разгледано от компетентен и безпристрастен орган, но той не разполага с процесуални правомощия да влияе върху избора на конкретен равен по степен съд, нито да инициира производство по чл.33а НПК в този стадий. Ето защо подадената от процесуалния представител на А. К. Б. ЕООД – С. К. А. молба/искане се явява от лице неразполагащо с активно-процесуална легитимация да инициира производство по чл.33а НПК. Доколкото е било насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на чл.33а НПК, след внимателно запознаване с представената молба и допълненията към нея във вид на уточняващи молби, настоящият състав прецени, че не са налице правните основания за разглеждане по реда на посочената норма, поради което разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание следва да бъде отменено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение