Определение № 4189 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3113/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 12576 от 17.07.2024 г., подадена от Д. С. П. и П. С. В., [населено място], чрез адвокат Р. М.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 2941/12.06.2024 г. в частта за разноските. В подадената молба се твърди, че заплатеният от ответницата по касация Ж. Б. Ч. адвокатски хонорар се явява прекомерен с оглед обема на извършената работа /представяне единствено на отговор на касационната жалба/ и действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се същият да бъде намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима. С постановеното по делото определение № 2941 от 12.06.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 316/13.03.2023 г. по гр. д. № 2374/2022 г. на Окръжен съд – Варна. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК молбата, с която се иска допълване или изменение в частта за разноските на съдебен акт, който не подлежи на обжалване, следва да бъде подадена в едномесечен срок от постановяването му. Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване и срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от датата на неговото постановяване. В случая определението, чието изменение се иска, е постановено на 12.06.2024 г., а молбата с вх. № 12576 е подадена чрез куриер на 15.07.2024 г., видно от пощенското клеймо – т.е. след изтичане на едномесечния преклузивен срок – 12.07.2024 г. При това положение, като просрочена, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.