Определение № 50342 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1099/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, представлявано от юрк. И. К., срещу въззивно решение № 679/08.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 2194/2021 г. на Пловдивския окръжен съд. В срока за произнасяне, при извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното решение е постановено при несъответствие на формираната в мотивите на съда воля и изразената в диспозитива. Ищецът А. С. Чикчиев е поискал и съдът е приел за разглеждане отрицателен установителен иск, че в полза на ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД не съществува вземане в размер на сумата 6 561,04 лв. по издадена фактура № [ЕГН]/ 22.10.2019 г. за периода от 05.04.2019 г. до 02.10.2019 г. В първия абзац на диспозитива на въззивното решение обаче, съдът е записал, че признава за установено, че А. С. Чикчиев не дължи на дружеството сумата 6 561,04 лв. по „фактура № [ЕГН]/ 08.05.2020 г. за периода 14.10.2019 г. – 10.01.2020 г.“. Налице е допусната във въззивното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, което препятства произнасянето на ВКС по подадената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД касационна жалба. Делото следва да се върне на въззивния съд за поправяне на грешката в диспозитива на решението. Предвид необходимостта от постановяване на решение по чл. 247 ГПК от въззивната инстанция, образуваното по касационната жалба производство следва да се прекрати, тъй като развитието му е обусловено от приключването на производството по чл. 247 ГПК. След това делото следва да се изпрати отново на ВКС за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение