Определение № 16 от 11.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 60/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по искане на [община], инкорпорирано в неадминистрирана касационна жалба с вх. № 26998/15.12.2022 г., подадена чрез пощенски оператор на 14.12.2022 г., за спиране изпълнението на решение № 701 от 09.11.2022 г. по в.т.д. № 643/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав. Въззивното решение се обжалва в частта, с която след отмяна на решение № 901841 от 13.05.2022 г. по т.д. № 111/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград, общината е осъдена да заплати на „Белви“ ООД, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 40 518 лв., ведно със законната лихва от 04.06.2018 г. Настоящият състав на ВКС приема, че молбата е процесуално допустима, а по същество е основателна. Касационната жалба е депозирана в рамките на едномесечния преклузивен срок, с необходимите приложения към нея по чл.284, ал.3, т.1 и т.4 ГПК, и има за предмет подлежащо на касационно обжалване осъдително въззивно решение. С молба вх. № 292 от 11.01.2013 г. молителят е изпълнил дадените му указания, съгласно разпореждане № 690 от 19.12.2022 г. на председателя на II т.о на Търговска колегия на ВКС, като е внесъл и дължимото обезпечение в размер на 40 518 лв. Постъпването на тази сума по сметката за обезпечения на ВКС е надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС. При тези данни, следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки да се допусне спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение