Определение № 2697 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2026 г.

Производството е по чл.106, ал.4, вр. с чл.7 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба от адвокат С. Н. и адвокат Д. И. срещу решение №1954/18.02.2026г. на Висш адвокатски съвет, с което са оставени без уважение жалбите срещу решения на Адвокатска колегия – Варна, както следва: 1/ Решение №1 от Протокол 9/26.01.2026 г.; 2/ Решение №1 от Протокол 10/26.01.2026 г.; 3/ Решение №1, решение №3 и решение №5 от Протокол 11/26.01.2026 г.; Решение №1, решение №2 и решение №3 по Протокол №17/01.02.2026 г. Производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2026 г. С молба вх.№ 10307/19.05.2026г. адвокат Д. И. е направила искане за отлагане на делото и пренасрочването му за друга дата поради наличие на пречки за явяването ѝ в открито съдебно заседание. Посочила е, че на същата дата – 28.05.2026 г. е служебно ангажирана, в качеството ѝ на служебен защитник по НОХД №1877/2026 г. на Рйонен съд – Варна, за което е представила снимка от ЕПЕП. Изложила, че няма упълномощен представител, поради което и с оглед спецификата на предмета на делото, заявила желание за лично участие в производството. Посочила още, че професионалното ѝ задължение за явяване по НОХД е неотстранима причина, която препятства личното ѝ явяване. Условие за даване ход на делото и разглеждането му в публично съдебно заседание е редовното призоваване на страните. Личното им явяване, когато са редовно призовани, не е условие за провеждане на заседанието. Този принцип е съблюдаван и прилаган от всички съдилища в страната при разглеждане на делата, независимо от техния предмет. За да бъде отложено насроченото открито съдебно заседание без да бъде даден ход на делото, е необходимо да са налице предвидените в чл.142, ал.2 от ГПК предпоставки за това – невъзможност за явяване на някоя от страните и нейният пълномощник или само пълномощникът поради препятствие, което страната не може да отстрани. Трайно установена е практиката на ВКС (решение № 65/15.07.2020 г. по гр. д. № 4304/2019 г. на III ГО на ВКС и решение № 600084/14.07.2021 г. от 14.07.2021 г. по гр. д. № 51/2021 г. на I ГО), според която препятствия, които страната не може да отстрани и са основание за отлагане на делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК са внезапно, неочаквано обективно възникнали обстоятелства, които са попречили на страната или на нейния пълномощник или само на пълномощника да се явят. В конкретния случай, молителката не се представлява от процесуален представител, лично е подала молба за отлагане на делото, към която е приложила доказателства за служебната ѝ ангажираност по друго дело, но това обстоятелство не представлява внезапно и неотстранимо препятствие в изискуемия от закона смисъл. Производството по делото е своевременно насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при съобразяване на неговия предмет, а молителката е била надлежно и своевременно уведомена за датата на заседанието, на 05.05.2026 г. Периодът от получаване на уведомлението до датата на съдебното заседание (28.05.2026 г.) е достатъчен за страната да организира участието си, включително с възможността да упълномощи процесуален представител. Делото няма за предмет строго лични права на молителката, нито по същото ще бъдат извършвани действия изискващи личното ѝ участие. Дори такова да е необходимо, то отново не е основание за не даване ход на делото, а евентуално би било основание за неговото отлагане. С оглед на изложеното, искането следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, съдебният състав