Определение № 4226 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 123 ГПК. „И.“ ООД, [населено място], представлявано от В. И. В., чрез Х. Г. П., е подало на 05.07.2024 г. заявление по чл. 410 ГПК, образувано в гр.д. № 41047/2024 г. от Софийския районен съд. С определение № 305-9/29.07.2024 г. районният съд прекратил производството пред себе си и изпратил делото на ВКС за определяне на компетентния съд по чл. 123 ГПК. Изложил съображения по чл. 9, ал. 3 ЗСВ (редакцията преди изм. ДВ бр. 67/2024 г.) и чл. 411, ал. 1 ГПК (редакцията преди изм. ДВ бр. 67/2024 г.) – правилото за централизирано разпределение на заявленията по чл. 410 ГПК на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, е неизпълним, тъй като модул в ЕИСС не е изграден; в ГПК, считано от 01.07.2024 г., е въведена императивна правна норма за компетентния съд в заповедното производство съобразена с централизираното разпределение на делата; чл. 411, ал. 1 ГПК не е отменен, липсва и валидизационен закон за действието на чл. 411, ар. 1 ГПК след 01.07.2024 г. „И.“ ООД, [населено място], представлявано от В. И. В. също е подало до ВКС молба по чл. 123 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че към настоящия момент не е налице хипотезата по чл. 123 ГПК – невъзможност да бъде определен по правилата на гл. XII ГПК компетентния съд по дело. Разпоредбите на чл. 9, ал. 3 ЗСВ и чл. 411, ал. 1 ГПК са изменени с ДВ бр. 67/09.08.2024 г., като е фактически отложено за 01.07.2025 г. централизираното разпределение на заповедните производства по чл. 410 ГПК чрез модул в ЕИСС, а подсъдността дотогава се определя по действалите до 01.07.2024 г. изрични, ясни и несъмнени правила в ГПК, вкл. за съдебния състав по делото, видно от мотивите в определението му - заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. На измененията е придадено изрично действие от 01.07.2024 г. При така изложеното, към настоящия момент, не е налице законова неяснота по см. на чл. 123 ГПК, а изрични и ясни правила относно подсъдността на подаденото по настоящото дело заявление по чл. 410 ГПК; липсва и спор за подсъдност по см. чл. 122 ГПК, което да налага състав на ВКС да определя компетентния съд по настоящото дело. В заключение, определението, с което СРС е прекратил производството по делото пред себе си следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението. МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд