Определение № 40 от 07.04.2023 г. на ВКС по д. № 1343/2023 г.

Производството е по реда на чл.256, ал.2 във връзка с чл.255 ГПК. Образувано е по молба /наречена жалба/ с вх.№ 5281 от 08.03.2023 г., подадена от П. И. Х. Г., Е. М. Б. Д. Г., Я. С. и Н. Ф., с искане за определяне на срок за произнасяне на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, X състав с решение по в.гр.д.№ 936 от 2021 г. На 10.03.2022 г. горепосоченият състав на Софийския апелативен съд е постановил решение по в.гр.д.№ 936 от 2021 г. С разпореждане от 10.03.2023 г. съдията-докладчик по в.гр.д.№ 936 от 2021 г. е дал тридневен срок на молителите да заявят дали поддържат молбата си. Със заявление вх.№ 6818 от 23.03.2023 г. молителите са заявили, че поддържат подадената от тях молба за определяне на срок при бавност с мотив, че постановеното на 10.03.2022 г. решение е нищожно /тъй като няма дата и номер/, незаконосъобразно и несправедливо. Предвид на установеното съдът намира, че молбата по чл.255, ал.1 ГПК е неоснователна, тъй ката процесуалното дейстние, във връзка което се иска определяне на срок по реда на чл.255, ал.1 ГПК /постановяване на решение по в.гр.д.№ 936 от 2021 г. на Софийския апелативен съд/, е извършено почти незабавно след подаване на молбата- на 10.03.2023 г. Предвиденият в чл.255-257 ГПК ред не е средство за контрол на постановеното по това дело решение. Валидността /респ.нищожността/, допустимостта и правилността на съдебно решение може да се провери по реда на инстанционния контрол при спазване на съответните изисквания за сезиране на касационната инстанция, но не и в настоящото производство, което има ограничен предмет- определяне на срок за извършване на необосновано забавени от съда процесуални действия. Възможността по чл.256, ал.2 ГПК страната да поддържа искането си за определяне на срок при бавност и след удовлетворяване на молбата е мислима само в хипотеза, в която тя счита, че предприетите от съда действия по реда на чл.256, ал.1 ГПК не са довели или са довели само частично до отстраняване на забавянето /например, когато е налице частично удовлетворяване на искане за по-бързо насрочване на делото и страната счита, че и новата дата на заседанието не съответства на критериите за решаване на делата в разумен срок/. В хипотеза като настоящата, в която твърдяното забавяне на съда вече е отстранено /постановено е решение по делото/, поддържането на молбата по чл.255, ал.1 ГПК е лишено от всякакъв правен интерес. Воден от горното, съдията от Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение