Определение № 110 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 2693/09.03.2017 г. от Р. В. М. чрез адвокат И. Г. с искане да бъде допълнено постановеното по настоящото дело решение № 8/06.03.2017 г., с което е отменено влязло в сила решение № 49 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 882/2014 г. на Р. Районен съд, като на молителя бъдат присъдени сторените в производството по отмяна разноски в размер на 2000,00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответниците по молбата Б. С. В., Л. С. В., В. С. В., Т. Г. Т., М. Г. Д., М. М. М. – И., А. М. М., Р. С. Н. и В. С. Б. чрез адв. Д. Д. изразяват становище, че молбата е неоснователна, тъй като при уважаване на молбата за отмяна на влязло в сила решение, разноските, направени от молителя в производството по отмяна, се присъждат с решението по същество на спора. Изложени са доводи за липса на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение в производството по отмяна. Молбата е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението на ВКС, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна. Производството по гр. д. № 4957/2016 г. на ВКС, IV г.о., е приключило с решение № 8/06.03.2017 г., с което на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е отменено влязло в сила решение № 49 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 882/2014 г. на Радомирски районен съд и е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.Съгласно ТР 6/12 от 6.11.2013 г, т.4 разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена не се присъждат от ВКС, а с решението по съществото на спора.Следователно липсва основание за присъждане в настоящото производство на сторените в производството по чл.303 ал.1 т.5 ГПК разноски, тъй като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който съобразно изхода на спора ще се произнесе и относно отговорността за разноски. Мотивиран от горното, съдът