Определение № 9499 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а ал.7 вр. ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу разпореждане № 3305 от 08.04.2025 г., постановено по адм. д. № 1780/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Отново иска освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 / АПК от надлежна страна, за която подлежащият на оспорване пред по-горна съдебна инстанция съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане в производство по чл.213 а от АПК предявената от жалбоподателя частна жалба срещу прекратително Определение № 2048/05.03.2025г. ,постановено по същото дело, е върната на частния жалбоподател и производството по тази частна жалба е прекратено. С прекратителното определение на АС-Бургас, обжалвано с частната жалба, предявената от С. П. С. срещу ГДИН искова молба за осъждане на ответника за сумата от 10 000 лв претърпени неимуществени вреди от отказан на ищеца достъп до информация, е върната на подателя й поради невнасяне по сметка на АС-Бургас на дължимата държавна такса за производството в размер на 10 лв, въпреки влязлото в сила определение на съда по същото дело, с което искането на ищеца за освобождаване от държавна такса е оставено без уважение. За да върне частната жалба на подателя й, АС-Бургас е констатирал, че със свое разпореждане № 2487/17.03.2025г. е оставил частната жалба без движение с указание в 7-дневен срок от съобщаването му частния жалбоподател да внесе по сметка на ВАС държавна такса за обжалването в размер 30 лв. с предупреждението, че при неотстраняване на посочената нередовност в срок, частната жалба ще му бъде върната. Съдът е установил, че разпореждането без движение е съобщено на С. С. на 21.03.2025г. Поради обстоятелството, че частният жалбоподател не е внесъл в срок дължимата държавна такса за обжалването, с постановеното много след изтичане на 7-дневния срок за внасянето й и обжалвано в настоящото производство разпореждане, частната жалба е върната на подателя й на основание чл.213а, ал.1, изр. последно от АПК. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК – съдията- докладчик в първоинстанционния съд е констатирал наличие на нередовност на частната жалба срещу постановеното от него прекратително определение по делото – неплащане на държавна такса за производството по частната жалба пред ВАС / нередовност по чл.213, т.3 от АПК/ и е оставил частната жалба без движение, като е дал на жалбоподателя 7-дневен срок за отстраняване на нередовността с изричното предупреждение за последиците от неизпълнение на дадените от съда указания. В посочения от съда 7-дневен срок поисканата държавна такса не е внесена / обстоятелство, което не се оспорва от частния жалбоподател, видно от съдържанието на частната жалба срещу съдебния акт,постановен по чл.213а, ал.1 от АПК /, поради което обосновано АС-Бургас е приел наличието на основание за връщане на частната жалба на основание чл.213а, ал.1 от АПК. Макар в частната си жалба срещу прекратителното разпореждане частният жалбоподател да иска отново освобождаване от плащането на държавна такса и предоставянето на правна помощ, същите искания не следва да бъдат взети предвид при преценката за правилност на обжалвания съдебен акт, доколкото подобно искане за освобождаване от държавна такса не е направено повторно и своевременно с частната жалба срещу Определение № 2048/05.03.2025г. по делото, поради което разпоредбата на чл.213а, ал.3 от АПК не намира приложение в случая и произнасяне по тези въпроси в това производство не се дължи. По горните съображения частната жалба е неоснователна. Обжалваното с нея разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение