Определение № 9543 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка с чл. 294 и следващите от АПК. Производство е образувано по две частни жалби подадени от Д. К. З. от гр. София, чрез адв. К. Георгиева от Софийска адвокатска колегия (САК) и К. Д. З. от гр. София, чрез адв. Д. Ганев от САК, против определение № 21620 от 24.06.2025 г. по адм. дело № 6006/2025 г. на Административен съд - София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу постановление №ОА23-73-13/22.05.2025г. на областния управител на област София. В частните жалби се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че оспореното постановление съдържа волеизявление, с което се насрочва принудително изпълнение. Посочва, че с принудителното изземване се нарушават правата и законните им интереси Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество по жалбата им срещу постановлението. С писмени отговори по частните жалби, двамата жалбоподатели изразяват становище за основателността на другата частна жалба и незаконосъобразността на обжалваното определение. Процесуалният представител на К. Д. З. претендира разноски за двете инстанции. Ответникът- областният управител на област София изразява становище за неоснователност на частните жалби и правилност на оспореното определение. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение намира частните жалби за допустими, подадени в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страни адресати на акта и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. За да постанови обжалваното определение, Административен съд-София - град е приел, че оспореното постановление представлява по съществото си поканата за доброволно изпълнение на влязла в сила заповед и като такава не представлява акт или действие на органа по изпълнението, който подлежи на самостоятелно съдебно оспорване. Приел е и че от получаването на покана за доброволно изпълнение не настъпва пряко засягане на права на жалбоподателите. Приел е, че постановлението е само положителна предпоставка за предприемане на последващи действия по принудително изпълнение. Поради това е оставил жалбите срещу него без разглеждане. Разгледана по същество, частните жалби са основателни. Видно от съдържанието на оспореното постановление в т. 3 е посочено, че при липса на доброволно изпълнение „насрочвам принудително изземване по административен ред на 12.06.2025 г. от 11 часа със съдействие на органите на полицията. Разпоредбата на чл. 277, ал. 2, т. 4 от АПК разписва част от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, а именно посочено е, че същата следва да съдържа "предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок". От цитираното по – горе съдържание на постановлението, макар в т. 2 да е посочено срок за доброволно изпълнение 10.06.2025г. до 17 часа, то не представлява предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение ще се пристъпи към принудително. От съдържанието в постановление е видно, че директно е насрочено и принудително изпълнение с дата и част, като в тази си част писмото има характер на постановление на орган по изпълнение (оспорва се компетентността в конкретния случай на органа), с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателите и съответно съгласно чл. 294 от АПК подлежи на съдебен контрол. Така определението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Относно разноските, съдебното производство не е приключило и съдът не се е произнесъл по предмета на оспорването, с което е сезиран. Едва с крайния съдебен акт, разрешаващ спора по същество, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски от страните, съобразно изхода на правния спор. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение