Определение № 1660 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1062/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. П. и Д. П. П. срещу определение № 887/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 429/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 278435/07.09.2021 г. по гр.д. № 2190/2018 г. на ВРС за връщане на частна жалба вх. № 268873/04.02.2021 г. В частната касационна жалба са изложени съображения за недопустимост, евент. за неправилност на атакуваното определение, тъй като не е налице надлежно съобщаване на разпореждане № 276427/02.07.2021 г. на ВРС на частните касатори, поради което подадената от тях частна жалба вх. № 268873/04.02.2021 г. е в срок. Подаването й пред СРС, на осн. чл.62, ал.2 ГПК, не е основание да не се зачете момента на извършване на това действие. Считат, че първо следва да се разгледа молбата им за възстановяване на срок, а след това е след това ВОС да разгледа частна жалба вх. № 299400/04.10.2021 г. срещу разпореждане № 278435/07.09.2021 г. по гр.д. № 2190/2018 г. на ВРС. Иска се обезсилване, евент. отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Производството по ч.гр.д. № 429/2024 г. на ВОС е образувано по частна жалба вх. № 299400/04.10.2021 г. на М. П. и Д. П. срещу разпореждане № 278435/07.09.2021г. по гр.д. № 2190/2018г. на ВРС за връщане на частна жалба вх. № 297467/03.09.2021 г. на същите жалбоподатели. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждане №276427/02.07.2021г. по гр.д. №2190/2018 г. на ВРС е била върната частна жалба №268873/04.02.2021г. срещу разпореждане №261936/15.01.2021г. Съобразил е, че предвид върнатия отрязък от съобщението, с което е връчен препис от разпореждане №276427/02.07.2021г. /л. 224 от делото на ВРС/, същото е получено от процесуалния представител на жалбоподателите - адв.Д.М., лично на 24.08.2021г., съгласно изискването на чл.7, ал.2 ГПК. При прилагане на разпоредбата на чл.275, ал.1 от ГПК е заключил, че срокът за обжалване на разпореждането е едноседмичен от съобщаването му, както е отбелязано и в самия съдебен акт, и същият е изтекъл на 31.08.2021г., който ден е присъствен. Частната жалба вх.№297467/03.09.2021г. против разпореждане № 276427/02.07.2021г. е била депозирана на 02.09.21г. /видно от пощенското клеймо на л.227 от делото на ВРС/, т.е. след изтичането на преклузивния едноседмичен срок, поради което ВОС е намерил, че същата частна жалба е процесуално недопустима и следва да се върне – чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.1 ГПК. В изложението към частната касационна жалба частните касатори не формулират правен въпрос, единствено се позовават на хипотези на недопустимост и „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 2 и 3 ГПК. Не се установява вероятност обжалваното определение на ВОС да е недопустимо. Постановено е срещу подлежащ на обжалване акт, с който се прегражда развитието на производството по допустима частна жалба от компетентен съд. Спазването или не на срока за обжалване на разпореждане №276427/02.07.2021г. по гр.д. №2190/2018 г. на ВРС е въпрос по правилността на определение № 887/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 429/2024 г. на Варненски окръжен съд, а не на неговата допустимост. Доводите на частните касатори за наличие на молба за възстановяване на срок за подаване на върнатата частна жалба са ирелевантни предвид трайната съдебна практика, че преди съдът да се произнесе по молбата по чл.64 ГПК следва да се окончателно решен въпросът с пропускането на срока, защото на възстановяване подлежи само пропуснат срок. Не се констатира и хипотеза на „очевидна неправилност“. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато се установи видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато необосноваността произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито при допуснати явни нарушения на основни принципи на гражданския процес и не е явно необосновано. Липсват констатации на ВОС, че върнатата частна жалба е била подадена пред друг съд, а не пред компетентния – ВРС, както и че върху писмото, с която е била подадена има поставена друга дата, а не тази на пощенското клеймо. Съобщението, от получаването на което е започнал да тече срокът за подаване на частна жалба вх. № 268873, е било лично връчено на адвоката на страните според констатациите на въззивната инстанция и те не се оспорват от частните касатори. Не се твърди да са поискали продължаване на срока за подаване на частна жалба. Предвид изложеното обжалваното определение на ВОС следва да се потвърди. На осн чл.77 ГПК частните касатори дължат държавна такса за разглеждане на частната им касационно жалба в размер на 15 лв. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение