Определение № 114 от 17.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1956/2020 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано във връзка с постъпила молба вх. № 188/11.01.2022 г., подадена от Столична община, с която се иска освобождаване на внесената по сметка на ВКС на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума от 504510 лева чрез превеждането й по посочена от молителя сметка. От ответната страна – „Екоел-6“ ООД, [населено място], е постъпило становище, че дружеството не е удовлетворено за вземането, присъдено със съдебните решения. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: По отношение на поисканата за освобождаване сумата в размер от 504510 лв. следва да се съобрази, че тя е сбор от внесени на две различни дати /на 22.08.2017 г. и на 26.08.2019 г./ суми на основание чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК с размер съответно от 251 984 лв. и 252 526 лв. Сумата 251984 лв. е внесена по сметка на Върховен касационен съд от молителя Столична община с платежно нареждане от 22.08.2017 г. като обезпечение във връзка с искането й за спиране изпълнението на въззивно решение № 1539 от 03.07.2017 г. по т. д. № 2434/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/2010г. на СГС, Столична община е осъдена да заплати на „Екоел -6" ООД сумата 251 984 лева, представляваща пропусната полза за периода от 01.01.2008г. - 31.03.2008г. по договор №РД-56-744/16.06.2005г., както и в частта, с която е потвърдено решение №1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/2010 г. на СГС за присъждане на законната лихва върху същата сума. С определение № 480 от 07.09.2017 г. по ч.т.д. № 2001/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно изпълнението на горецитираното въззивно решение. С решение № 317 от 12.02.2019 г. по т. д. № 796/2018 г. на ВКС, ІІ т. о. спряното от изпълнение въззивно решение е отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. След повторното разглеждане на делото Софийски апелативен съд е постановил решение № 1969 от 30.07.2019 г. по т. д. № 868/2019 г. по описа на съда. Столична община е поискала спиране на изпълнението и на това решение, в частта, с която предявеният от „Екоел-6” ООД, [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД е уважен за сумата 504 509.93 лв. С определение № 559 от 12.09.2019 г. по ч.т.д. № 1992/2019 г. на ВКС, II т.о. е спряно изпълнението на решение № 1969 от 30.07.2019 г. по т. д. № 868/2019 г. на Софийски апелативен съд. При постановяването му, съставът на ВКС е съобразил предходно внесената и неосвободена сума. Останалата част от присъдената с въззивното решение при новото разглеждане на делото сума, а именно сумата 252526 лв., е констатирано, че е преведена от Столична община по сметка на ВКС с платежно нареждане от 26.08.2019 г. По тези съображения, съставът е спрял изпълнението на решение № 1969 от 30.07.2019 г. по т. д. № 868/2019 г. в частта, с която предявеният от „Екоел-6” ООД, [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД е уважен за сумата 504 509.93 лв. С решение № 60132 от 13.12.2021 г. по т.д. № 1956/2020 г. на ВКС, I т.о., е обезсилено решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. № 868/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 1384 от 03.08.2016г. по т.д. №3254/2010г. на СГС по същество е осъдена Столична община да заплати на основание чл.79,ал.1, вр. чл.82 ЗЗД на „Екоел -6 ЕООД, разликата над 336 000лв. до 504 509.93лв. – пропусната полза за периода 01.01.08-30.06.08г. по договор № РД 58-744/16.06.2006г. В останалата обжалвана част въззивното е оставено в сила. От извършените на 11.01.2022 г. две справки от счетоводител при ВКС е видно, че към цитираната дата и двете суми – 251984 лв. и 252526 лв. – са налични по сметката за обезпечения на ВКС. Молбата е неоснователна. Внесеното парично обезпечение е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение. Когато обезпечителната нужда е отпаднала, сумата, внесена като обезпечение, следва да бъде освободена. В настоящия случай с разпореждане от 04.02.2022 г. по настоящото дело на молителя беше указано да представи удостоверение от съдебния изпълнител, че не дължи сумите и изпълнителното дело е приключило. В рамките на установения срок молителят депозира молба с вх. № 1589/17.02.2022 г., излагащо обстоятелства във връзка с договор за цесия от 31.07.2019 г., с който „Екоел-6” ООД цедирал вземането си към молителя на трето лице – „Систем ЕК“ ЕООД – което било конституирано като взискател по изп. дело 171/2021 г. на ЧСИ В. Л., поради което внесената от Общината гаранция за спиране на въззивното решение, обезпечавала вземането на цедента, а не на цесионера. Посочва още, че изпълнителното производство, предприето от цесионера „Систем ЕК“ ЕООД, не било спряно. Релевира доводи за извънсъдебно прихващане, което не било съобразено от ЧСИ Л., както и допълнителни съображения относно извършени от Общината плащания по изпълнителното дело, образувано по изпълнителен лист на „Екоел-6“ ООД. Към молбата с вх. № 1589/17.02.2022 г. молителят е представил постановление от 20.12.2021 г. по изп.д. № 171/2021 Г. на ЧСИ В. Л., с което съдебният изпълнител изрично отказва да прекрати изпълнителното производство по делото с взискател „Систем Ек“ ЕООД и длъжник Столична община поради липса на законово основание. Предвид висящността на изпълнителното дело, както и с оглед изричното становище на „Екоел-6“ ООД за неудовлетвореност на вземането му, настоящият състав намира за неосъществени предпоставките, обуславящи връщане на внесената като гаранция сума за спиране на изпълнението на решение №1969 от 30.07.2019г. по т.д. № 868/2019г. на Софийски апелативен съд. Изложените от молителя съображения в молбата му са ирелевантни към производството по чл. 282, ал. 5 ГПК, тъй като касаят преценка на обстоятелства за действието на извършената цесия и за действията на ЧСИ. С оглед това обезпечителната нужда не е отпаднала и внесеното по сметка на ВКС обезпечение, гарантиращо изпълнението на осъдителното въззивно решение, не следва да бъде освободено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение