Определение № 50022 от 27.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1444/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение. Молителите Ж. П. и Б. Ригова-П. оспорват молбата. Въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие следното. Молбата за допълване е подадена от легитимирана страна в производството в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Предварително следва да се отбележи, че с оглед предмета си – за присъждане на разноски за производството – искането има правното си основание в чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, а не в чл. 250 ГПК, както неправилно е посочено в самата нея. Поради това изложените от ответниците по молбата възражения, основани на чл. 250 ГПК, са неоснователни. С решението, чието допълване се иска, са оставени без уважените подадените от молителите П. молби за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, респ. чл. 304 ГПК. Своевременно, преди проведеното открито заседание, ответникът с писмена молба е поискал присъждане на разноски, като е представил и списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства – по два броя договори за правна помощ, фактури и платежни нареждания, от които се установява, че между ответника и представлявалия го в производството адвокат са били уговорени възнаграждения в размер на по 720 лв., вкл. ДДС, по всяка от молбите, заплатени по банков път. С оглед изложеното неоснователно е възражението за несвоевременно заявяване на искането за разноски, за липса на списък по чл. 80 ГПК (каквато липса освен това би била и без значение, доколкото представянето на списък е условие за допустимост на искането за изменение в частта за разноските, но не и на искането за допълване в хипотезата, когато съдът не се е произнесъл по разноските – т. 8 от ТР № 6/2012 на ВКС-ОСГТК). Неоснователно е и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, обосновано с неявяването на упълномощения адвокат в откритото заседание, доколкото последното, само по себе си, не е обстоятелство от значение за степента на фактическа и правна сложност на делото като релевантен за преценката за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК критерий. Накрая, неоснователно е и оспорването на сключените договори с възражението, че ответникът не следва да се представлява от адвокат, разполагайки с юрисконсулти, доколкото право на всяка страна е да прецени дали да възложи защитата си на юрисконсулт, ако има сключен договор с такъв, или на адвокат. С тези мотиви съдът