Определение № 202 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3895/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба /наречена искова молба/ вх.№2982 от 07.02.2013г. подадена от И. Д. Д. от [населено място] чрез пълномощника му адв. И. за отмяна на влязло в сила решение № 1280 от 29.03.2011г. по гр.д. № 12002/2009г. на Варненски районен съд и решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1125/2011г., с което първото е потвърдено. Поддържа се основание по чл. 303, ал.1,т.2 ГПК. Молителят сочи, че при възстановяване правото на собственост върху спорния имот ответниците са представили записка за вписване на делбен протокол на недвижими имоти на наследодателя си, която записка е неистински документ. Това е установено от постановление на прокуратурата № 12037/11.12.2012г. Поради това претендира отмяна на влезлите в сила решения, при постановяването на които е взет предвид неистинския документ. С молба от 05.03.2013г. И. Д. уточнява, че съгласно постановлението на прокуратурата е извършено престъпление, но за него не може да се търси наказателна отговорност поради изтекла давност. Ответниците по молбата С. Г. Т. и Г. Й. Д. чрез пълномощника си адв. Х. вземат становище за недопустимост на молбата или евентуално за нейната неоснователност. Останалите ответници не са взели становище. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: С решение № 1280 от 29.03.2011г. по гр.д. № 12002/2009г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявения от И. Д. против Р. Б., Й. С., Д. К., Н. П., А. П., С. Т. и Г. Д. иск за установяване собствеността върху поземлен имот № * по плана на СО „М.” в землището на [населено място] с площ 640 кв.м. С решение № 342 от 23.02.2012г. по гр.д. № 1125/2011г. Варненски окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция. Ищецът е претендирал, че е собственик на имота на основание давностно владение, а ответниците са наследници на Г. П. П., починал 1948г. и собствеността върху имота, намиращ се в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, им е възстановена с решение на ОСЗГ - В. от 08.07.2003г. и със заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ от 01.11.2007г. За да отхвърлят иска съдилищата са приели, че в полза на ищеца не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок, тъй като въпреки упражняваната от него фактическа власт, давността е започнала да тече с приключването на реституционната процедура - най-рано през 2003г. когато е влязъл в сила ПНИ. Подадената молба за отмяна на посоченото основание - чл. 303, ал.1, т.2 ГПК се явява недопустима, тъй като не се твърди и не се удостоверява наличие на предпоставките, посочени в закона. Поддържаното основание за отмяна изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. В случая молителят твърди неистинност на записка за вписване на протокол за делба от 19.11.1926г. и утвърдителен протокол от 29.12.1926г., който документ не е приложен по делото и не е обсъждан от съда. Освен това, молителят не сочи присъда или влязло в сила съдебно решение, установяващи неистинност на документа, а се позовава на постановление на Районна прокуратура - В., с което е отказано образуване на досъдебно производство и е прекратена преписката № 12037/2012г. Разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК изисква престъпните обстоятелства да са установени по „надлежния съдебен ред”, което означава с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл.124, ал.5 ГПК. Ето защо, предвид липсата на твърдение за установена по надлежния ред неистинност на документ, върху който е основано влязлото в сила решение на Варненски районен съд, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК следва да се остави без разглеждане. В полза на ответниците С. Т. и Г. Д. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.